"Динамиката на преговорите трябва да се повиши. Трябва да бъде сторено всичко възможно за прекратяване на огъня. Руската страна трябва да престане да бяга от вземане на необходимите решения за обмен на пленници, връщане на децата ни, прекратяване на убийствата. Необходима е среща на лидерско ниво, за да осигурим истински мир - траен мир".
Според говорителя на Кремъл Дмитрий Песков за среща на президентите Путин и Зеленски може да се говори само като последна стъпка към сключването на евентуално мирно споразумение:
"Трябва доста да се поработи, преди да можем да говорим по същество за срещи на високо и най-високо равнище. Нямаме никакви поводи да разчитаме на някакви дипломатически пробиви и чудеса. Ние възнемеряваме да осигурим нашите интереси и да изпълним тези задачи, които си поставихме от самото начало",
Русия не допуска никаква промяна в исканията си, сред които - да й бъде признато господство върху Донецка, Луганска, Херсонска и Запорожка област, както и върху полуостров Крим, а Украйна да не бъде приемана в НАТО и армията й да бъде сведена до минимум.
През цялата седмица Русия не спря да атакува Украйна с ракети и дронове, като някои от тези удари бяха и смъртоносни. Особено интензивни бяха атаките по Киев и Одеса - и на двете места имаше и жертви, поразени бяха и жилищни сгради. Русия от своя страна също обяви, че редовно е била обект на украински атаки с дронове. Съобщено беше и за интензивни боеве на фронта - особено около Покровск - един от последните по-големи градове в Донбас, който все още са под украински контрол. Засилени бяха и руските атаки в граничната Сумска област.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп не коментира публично възможностите за прекратяване на войната на Русия срещу Украйна, а само напомни, че е дал на Москва срок от 50 дни, който изтича към края на август.
Освен руско-украинските, в задънена улица са и преговорите за примирие в Ивицата Газа. Съединените щати изтеглиха екипа си от катарската столица Доха с мотива, че Хамас не показва желание за напредък. Вашингтон заяви, че ще бъдат обмислени "алтернативни варианти" за освобождаване на израелските заложници.
Израел разшири военните си действия в Ивицата Газа. За първи път беше предприета сухопътна офанзива в гъсто-населения район на град Дейр ел-Балах в централната част на ивицата. Всичко това на фона на данни за все повече жертви на глада сред местното население. За масов глад предупредиха над 100 хуманитарни агенции, включително "Спасете децата" и "Лекари без граници". Жюлиет Тума от Агенцията на ООН за подпомагане на палестинските бежанци описа хуманитарната ситуация с думите:
"Никой не е пощаден - дори тези, които са призвани да се грижат за нуждаещите се. Доктори, медицински сестри, журналисти, хуманитарни работници - всички са гладни. Заради глада и изтощението много от тях припадат, докато се опитват да изпълнят задълженията си - да съобщават за жестокостите или да облекчават страданията на хората".
През седмицата беше съобщено и за десетки нови жертви на израелска стрелба по опашки за хуманитарна помощ. Според ООН центровете на подкрепяната от Израел “Хуманитарна фондация за Газа” са "садистична смъртоносна клопка", както ги нарече ръководителят на Агенцията на ООН за подпомагане на палестинските бежанци Филип Лазарини.
С остър тон към Израел близо 30 държави и осъдиха еврейската държава за, цитирам, “нечовешките убийства на цивилни палестинци, търсещи помощ”. "Начинът, по който израелското правителство доставя помощи е опасен и лишава жителите на Газа от човешкото им достойнство", заявиха външните министри на 28 страни, сред които са Великобритания, Канада, Япония, Австралия и повечето членки на ЕС. Със специално съвместно изявление по въпроса излязоха и Великобритания, Франция и Германия. Израелското правителство незабавно да отмени ограниченията върху доставките на хуманитарна помощ за Газа, призоваха британският премиер Киър Стармър, френският президент Еманюел Макрон и германският канцлер Фридрих Мерц.
Израел беше неприятно изненадан тази седмица и от един дипломатически ход на Франция. Президентът Еманюел Макрон обяви, че на сесият на ООН през септември Париж ще признае държавата Палестина, като се надява една такава стъпка да доведе до мир в Близкия изток. В остро изявление израелският премиер Бенямин Нетаняху заяви, че решението на Макрон "поощрява терора" и предоставя, като той се изрази, "трамплин за унищожаване" на Израел. Като "безразсъдна" определи стъпката американският държавен секретар Марко Рубио.
Под американски натиск обстановката в Сирия тази седмица се успокои след смъртоносните сблъсъци между въоръжени бедуини и подкрепяни от Израел друзи в района около южния град Суейда. Там правителството изпрати допълнителни военни части, които да гаратират обявеното прекратяване на огъня. В специално изявление временният сирийски президент Ахмед Аш Шараа обеща, че властите ще гарантират сигурността на друзите, след като заради атаките срещу тях Израел миналата седмица дори извърши въздушни удари по правителствени обекти в Сирия.
През седмицата САЩ обявиха търговско споразумение с Япония. Токио ще плаща реципрочни мита в размер на 15 процента, вместо 27.5 на сто, с колкото президентът Доналд Тръмп беше заплашил да обложи японския внос. С публикация в социалната си мрежа "Трут Соушъл" Тръмп обяви, че Япония се е съгласила да направи инвестиции за над 500 милиарда долара в САЩ, като, по думите му, Вашингтон ще получи "90 процента от печалбите". Страната на изгряващото слънце ще отвори пазара си включително за американски автомобили и определени селскостопански продукти.
Дали ще има подобна сделка за митата и с ЕС е въпрос, който и тази седмица остана висящ, а крайният срок наближава. Ако до 1 август не бъде постигнато споразумение ще бъдат задействани 30 процентни мита върху целия внос от ЕС, беше запрашин Тръмп. Тази седмица той заяви, че шансовете за сделка са "50 на 50". Нотки на оптимизъм се чуха и от Европейската комисия, но все пак Брюксел е подготвил списък с американски стоки, на които ЕС ще наложи ответни мита от 7 август, ако не бъде постигнато споразумение.
На фона на търговските заплахи от страна на САЩ, ЕС гледаше тази седмица и към Далечния Изток. На проведената в Пекин среща на високо равнище “ЕС-Китай” председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен призова за баланс в търговията за по-голям достъп на европейския бизнес до китайския пазар. Търговският дефицит на Евросъюза с Китай през миналата година достигна рекордните 306 милиарда евро. Фон дер Лайен допълни, че трябва да бъдат взети решения във връзка с усиления натиск върху единния европейски пазар от все повече китайски стоки - тенденция, която се дължи на търговската политика на Доналд Тръмп, свръхкапацитета на китайската промишленост и огромното й държавно субсидиране:
"Със задълбочаването на сътрудничестово ни се засилват и дисбалансите. На кръстопът сме! От изключителна важност е отношениятя да бъдат ребалансирани, за да бъдат полезни и за двете страни. За да постигнем това е жизненоважно да уважаваме взаимно интересите си и да намерим реални решения".
От своя страна китайският президент Си Цзинпин заяви, че предизвикателствата, с които се сблъсква Европа, не идват от Китай. Той призова Европейския съюз да взема, цитирам, “правилни стратегически решения” и да се придържа към откритост в отношенията с Пекин:
"Колкото по-трудна и сложна е международната ситуация, толкова повече Китай и ЕС трябва да подобряват комуникацията помежду си, да укрепват взаимното доверие и да задълбочат сътрудничеството. Стабилните и здрави китайско-европейски отношения ще допринесат за глобалната стабилност".
-заяви Си Цзинпин пред делегацията от ЕС.
Обзора на водещите международни новини от седмицата слушайте в звуковия файл.
