Златна треска за оръжейните компании настана в Европа. Особено добре видно е това в миролюбива Германия, където на производителите на оръжия продължава да се гледа с недоверие, дори с укор. Но рецесията, от която Федералната република мъчително се опитва да излезе, и обратът в европейската политика от разоръжаване и мирно съвместно съществуване към надпревара във въоръжаването и възпиране на Русия накараха правителството да отпусне дълговата спирачка и да задели огромни бюджетни средства за отбрана с надеждата, че може да реши едновременно двата проблема - хем да вкара свежи пари в икономиката, хем да навакса пропуските в Бундесвера. А може би да реши и трети проблем - кризата в автомобилостроенето.
"Фирмите си задават въпроса къде ще отидат милиардите за отбрана. И как могат да се включат. Германската икономика е в криза от много време и просто трябва да бъдем проактивни, да предприемем нещо, за да преодолеем тези трудности", казва Щефан Богенригер от промишлено-индустриалната палата в Щутгарт, меката на германското автомобилостроене. В специализирано изложение, организирано от палатата, подизпълнители на големите концерни търсят начин да се справят с намалелите поръчки от автоиндустрията. Сред тях е Петер Ходап, управител на семейна фирма за производство на врати. Досега негови контрагенти са били основно "Мерцедес" и "Порше". Но Бундесверът измества автомобилните гиганти - компанията на Ходап сега произвежда блиндирани врати за казарми и за халета на оръжейни производители, и генерира около 20 процента от оборота си:
"Военното производство е пазар на бъдещето, както преди беше автомобилният бранш. Китай обаче е напът да затрие нашето автомобилно производство и затова се преориентирахме".
А това радва големите оръжейни производители като "Райнметал":
"Молбите за работа при нас се удвоиха и отдаваме това на трудностите, които изпитва автомобилната индустрия. Само до преди няколко години имахме сериозни проблеми да намерим конструктори, техници или продуктови мениджъри. В момента нашият бранш е във възход", хвали се представител на компанията. Човек лесно би си помислил, че милиардите евро, които Германия инвестира и ще инвестира във военното производство ще се отразят благоприятно на икономиката ѝ и ще генерират икономически ръст. Вместо това икономисти от университета в Манхайм дават отрезвителната прогноза, че огромните инвестиции в отбранителната индустрия са "рискован облог с ниска печалба".
"От всяко допълнително инвестирано в отбранителната индустрия евро към БВП се добавят едва 50 евроцента", обясни пред БНР Патрик Качмарчик, един от авторите на изследването:
"Възвращаемостта на инвестициите във военно-промишления комплекс е изключително ниска в сравнение с вложенията в инфраструктурата, например в строителството на пътища, жп линии, училища, детски градини и т.н. Освен това науката не разполага с актуални емпирични данни за да изградим категорична прогноза, а можем само да се надяваме, че военните разходи все пак ще имат благоприятен ефект върху икономиката. Някои изследователи смятат, че могат да стъпят върху данни от Съединените щати и да ги приложат в Германия, но според мен това води до изкривяване на картината.
Ако делът на развойната дейност в рамките на бъдещите военни проекти е голям, тогава допускам и по-голяма възвращаемост на инвестициите. Положителен ефект може да се очаква също така, ако Европа произвежда сама, т.е. ако не внасяме повечето компоненти за военното производство. И ако оптимизираме веригите на доставки. Но струва ми се, вече станаха много условности. Затова в нашето изследване казваме, че печалбата ще е ниска, но говорим все пак за облог, защото бъдещето ще покаже дали сме прави в разсъжденията си".
Казвате, по-рентабилно е да се строят училища и детски градини вместо да се инвестира в оръжия. Но политическата ситуация е променена. Вие сте политикономист и затова си позволявам да ви попитам за политическите последствия от пренасочването на огромни суми към оръжейните производители.
"Пренасочването на инвестиции в отбранителната индустрия ще пренебрегне други сектори, като например енергетика, публична инфраструктура, транспорт и т.н. Очаквам яростни борби в Бундестага за бюджетни средства въпреки отменените ограничения за поемане на нов дълг. Вече се обсъжда откъде да се отрежат средства и това със сигурност ще предизвика недоволство в обществото, защото хората ще си кажат: "Въоръжаваме се до зъби, а от това икономиката ни не тръгва нагоре". Така, както вървят нещата в момента, струва ми се, че скоро ще има социално напрежение, което предвид разпределението на политическите сили крие голяма опасност. Основният рисков фактор е втората политическа сила "Алтернатива за Германия".
Ако цели индустрии ограничат производството си, защото голяма част от ресурсите бъдат пренасочени към военно-промишления комплекс, ще изостанем в други области, които са изключително важни за бъдещето на германската икономика. Говоря за модернизирането на производството, за дигитализация, за преминаване на индустрията към зелена енергия, за инвестиции в здравеопазването, образованието и т.н. Или с други думи - ще прехвърляме работна ръка и технологии от добре работещи и печеливши индустрии към оръжейното производство, без да сме сигурни в ефекта от това".
Какви особености на военната промишленост пречат да се извлекат по-големи ползи от драстичното увеличение в бюджета за отбрана?
"Отбранителната индустрия в Германия, но всъщност и в цяла Европа, има сериозни структурни проблеми. На практика имаме 27 отделни индустрии почти без връзка помежду им - 27 отделни оръжейни пазара, 27 държави, които поръчват на националните производители каквото и колкото си искат, без да се съобразяват с другите в ЕС. А в същото време внасяме около една пета от ключовите технологии, необходими за военното производство. Говори се много, но на практика няма голям напредък извън намерението разходите за отбрана да бъдат изключени от дълговите ограничения. За Германия се добавя и усложняващият факт, че оръжейните концерни нямат никакъв свободен производствен капацитет. Правителството казва, че масираните инвестиции ще увеличат този капацитет, но това ще отнеме време. Дотогава цените ще продължат да се увеличават заради засиленото търсене".
Ценовият скок, който споменахте, е вид изкривяване на пазара. Но какво друго изкривяване в икономическата структура на Германия очаквате да предизвикат значително увеличените бюджетни средства за военно производство?
"Говорим за едно все още неефективно производство, което десетилетия наред беше занемарено, защото в Европа живеехме в мир и спокойствие. Но дори и да съумеем бързо да реформираме военно-промишления комплекс той все така ще продължи да използва значителен ресурс, за да произвежда замразен капитал. Произведените и неизползвани оръжия - дано да останат неизползвани - не са нищо друго освен купища складирана стомана. Нали затова засилваме военното производство - за да възпираме, за да не се наложи да използваме танковете и изтребителите. Ако се наложи да ги използваме, ще имаме съвсем други проблеми...".
Каква е Вашата препоръка, така че от една страна да не бъдат нанесени щети върху продуктивни и печеливши отрасли от германската икономика, а от друга инвестираните огромни бюджетни средства в отбранителната индустрия да не се превърнат единствено в печалби за оръжейните гиганти?
"Първата и най-спешна задача е този обрат в европейската политика към въоръжаване да бъде поставен на общоевропейска основа. Изключително важно е да постигнем единен стандарт в производството. Да има общи поръчки и доставки, да се опростят процедурите, да се скъсят веригите за доставка, да се синхронизират нуждите между страните членки и да изградим съвместни производства. Това би спестило много средства.
В отбранителната индустрия на практика няма конкуренция. В Германия има няколко големи производители, които са изключително близки до правителството, което донякъде е разбираемо - производството на оръжия е деликатна работа. Не е особено реалистично да се очаква, че в този бранш може да се появи истинска пазарна конкуренция. Затова нашето предложение за постигането все пак на някаква прозрачност на сделките и на по-голям синхрон между частния и публичния сектор във военното производство е държавно участие в оръжейните компании.
В Германия има два големи военни концерна - "Райнметал" и "Хензолт". В "Хензолт" държавата държи 25 процента от акциите и има блокираща квота за износа на технологии. Редно би било същата схема да се приложи и в "Райнметал", още повече, че почти половината от извънредните бюджетни средства за отбрана отидоха именно в този оръжеен гигант. Между другото, препоръката за държавно участие се споделя и от финансовите анализатори. Акциите на "Райнметал" скочиха от 2 на 8 евро. Говорихме за цените, които тръгнаха нагоре, не винаги обосновано. Така че държавното участие в концерна със сигурност ще укроти това развитие. Както и апетита на шефовете, защото те основателно си дават сметка, че след дълги години суша сега е настъпил техният час".
Интервюто на Весела Владкова с Патрик Качмарчик в предаването "Събота 150" можете да чуете от звуковия файл.
