След месеци на ниска инфлация, а дори и временна, поне по официални данни на националната статистика, дефлация, т.е. намаляване на цените за месец април тази година, тенденцията рязко се обърна. На 15 юли, буквално дни след като България получи "да" от Брюксел за членството си в Еврозоната, Националният статистически институт излезе с данни, че годишната инфлация към края на юни месец е 4,4% - т.е. рекордна от две години насам.
Доколко е била точна статистиката в предходните месеци и дали Европа e затворила очите си за дадени проблеми в родната икономика – съмнения се появиха много, но недоказуеми по официален път.
Но да погледнем казуса от друг ракурс – дали самото очакване за повишаване на цените не кара търговците да се презастраховат и да вдигнат предварително стойността на това, което в крайна сметка плащаме ние като потребители?
Апропо, терминът се нарича "икономика на очакваното", едно от основните правила в икономическата наука. Т.е. процесите се диктуват от това, което хората – и потребители, и търговци – очакват да се случи. Освен в сегашния казус с повишаването на цените, това се отнася и до случаите, когато потребителите например очакват влошаване на икономическата ситуация, т.е. започват да пестят и да потребяват по-малко, което реално води до влошаване на ситуацията поради свитото потребление, съответно по-ниската икономическа активност. Същото важи и в обратен план, когато настроенията и очакванията са положителни – тогава пък следва пик на потреблението.
Процесът ясно се забелязва вече у нас, категоричен е социалният антрополог Харалан Александров:
"Съвсем сигурно е, че има такъв ефект. Това е самосбъдващо се предсказание, добре познато явление далеч не само в икономическата сфера. За мен няма никакво съмнение, че масовите нагласи за увеличаване на цените вече увеличават цените, отвъд паниката и истерията, която обхваща големи групи и е ирационална, но влияе върху нагласите и икономическото поведение (…) Ако сте търговец на дребно и имате някакви складови запаси, напълно нормално рационално поведение е да започнете да ги криете или да вдигате цените с убеждението, че всички други ще го направят."
И даде и пример с цените на недвижимите имоти, които, въпреки "балона", за който се говори от години, се повишават все повече в последните месеци.
"В този смисъл има логика държавната интервенция, която търпи критика от една идеална пазарна позиция, но мисля, че всички се убедихме, че няма такова нещо като саморегулиращ се пазар като търсене и предлагане. Тъй като политиката нахлува изключително мощно и разрушително във всички сфери на живота. И стана ясно, че пазарните "правила" се налагат от позицията на силата", посочи социалният антрополог. И даде пример за тезата си с преговорите между САЩ и ЕС, завършили, по думите му, с "капитулация" на Брюксел.
На диаметрално противоположно мнение обаче е Красен Станчев, икономист, основател на Института за пазарна икономика, преподавател в Софийския университет, а и депутат във Великото народно събрание в периода 1990-1991 г.
"Очакванията се пораждат от това, което казват политиците: "очакваме да се повишат цените и затова ще контролираме спекулата". И в момента, в който те казват това нещо и започват да правят закон за контрола, хората започват да качват цените. Представете си, че трябва да продадете нещо и знаете, че ще дойдат да ви проверят, когато и да дойде този момент. Вие предварително ще вдигнете цените и когато трябва да приложат Закона за приемане на еврото, тогава никой няма да ви глоби затова, че сте направили отстъпка. Та това е в общи линии основният фактор за покачване на цените, ако го има изобщо", коментира Станчев пред Радио България.
И посочи – според европейската статистика, няма ценова инфлация, а основният фактор за ръст са "приказките на политиците".
Станчев защити и тезата си, че предстоящото въвеждане на еврото по никакъв начин не допринася за нивата на инфлация:
"Самото евро по никакъв начин не влияе върху цените. Защото в българския случай, както в литовския, естонския, латвийския – левът е в групата на еврото (т.е. валутен борд). Няма някакъв фактор, свързан с банкнотите. Това е същото, както през 1999 г., когато бяха махнати 3 нули" – припомня експертът.
Неадекватно в съвременните условия е да се мисли за своеобразен закон за спекулата, категоричен бе още икономистът:
"Подобен закон има приет през 1996 г. Но в този последен случай по време на правителството на Жан Виденов вие имате издаване на пари от централната банка. И за да няма повишение на цените, беше приет законът за цените. Но той беше приет за определена група стоки и услуги, а за всичко останало законът казваше, че има свобода на договаряне между купувач и продавач. А в момента няма нищо, което да е изключено от възможността за контрол. Тоест централното планиране по времето на Жан Виденов беше дори по-рационално, отколкото това в момента."
Според социолога Кънчо Стойчев пожелателното мислене, т.е. очакването нещо да се случи, е основен фактор в икономическите процеси. В случая обаче не това е основната причина за повишаващите се цени.
"Относно очакванията за еврото – там не е необходима психика, там са други икономически механизми. Еврото не се въвежда за първи път. Ние сме поредният случай и то късен случай. И винаги с увеличаване на инфлацията, с инфлационни процеси. Това, че на политиците им изнася да лъжат, не е някаква новост, защото това им е професията, особено в определени места на планетата лъжат много повече. Но дори не бих казал, че българските политици са най-големите лъжци, най-големите лъжци са политиците на големите държави."
И прогнозира – инфлацията ще достигне пика си през 2026 година напролет. С оглед на това, намеренията на държавата да контролира инфлационните процеси и опитите за спекула са напълно резонни, а и практика, приета навсякъде в Европа, смята Стойчев.
"Дали това ще доведе до социални вълнения и напрежение, е трудно да пророкуваме, но по-скоро да. Защото приемаме еврото в лош момент. Европа е в долна точка на своето развитие, в политически план е в доста сериозна криза и безизходица. Тъй като е пределно ясно, че не може да се развива по този начин, генерална реформа е необходима" – категоричен е социологът. И се аргументира с "унизителното", по думите му, споразумение между председателя на ЕК Урсула Фон дер Лайен и президента на САЩ Доналд Тръмп от преди дни.
Напълно нормално е при въвеждането на еврото цените да се закръглят нагоре, а не надолу, като очакването това да не се случи е "напълно глупаво" – коментира Кънчо Стойчев, но допълни, че още по-глупава е "комунистическата нагласа икономиката да се регулира централизирано" – т.е. инициативите на държавата да наложи таван на надценките и обещанията за строг контрол и недопускане на повишаване на цените. По думите му, най-добри условия за спекула има когато няма реална конкуренция на пазара, а в България наблюдаваме монополизация от големите търговски вериги.
В крайна сметка, големият тест за това дали България наистина отговаря на финансовите критерии на Брюксел, но и на собствените си граждани, ще се види с евентуалното актуализиране на бюджета за настоящата 2025 година. А това, коментират мнозина, ще бъде нелека задача.
Снимки: iStock Photo, БГНЕС, БТА, БНР
