Какви са българите? Какъв е животът на един чужденец в България? Трудно ли се "опитомява" езикът и културата ни? Къде се пресичат чувството за хумор и любовта към една малка държава от Източна Европа? – въпроси, които всеки един отворен към света българин си е задавал поне веднъж в търсене на своите собствени отговори. А ние ви предлагаме размислите на един американец, избрал да живее, да създаде семейство и дом точно тук, в България.
Той е Итън Шейбър – млад, образован, ведър човек, който стана популярен в последните месеци в социалните мрежи и като Селянин Дион.
"Аз съм американец. Дойдох в България през 2018 година на почивка. Запознахме се с жена ми и вече живеем тук от 2020 година. Иначе какво правя? – Инженер съм, работя в IT сферата, завършил съм физика и нанохимия и се занимавам с музика от малък."
Или както група "Щурците" са го изпели още преди Итън да бъде роден на другия край на Земята – "Аз съм просто човек". Роден е в Лонг Айлънд, щата Ню Йорк, в края на 90-те години на миналия век. Подобно на много свои връстници се оказва свободен пътешественик по душа и не малко години от съзнателния си живот прекарва в странстване, основно из Европа. Живял е цяла година в Испания, прекарва няколко месеца в Русия, където записва летен семестър за усвояване на езика, а по време на магистратурата си учи в различни университети във Франция, Полша и Италия. И някъде по това време в историята се появява България. С присъщото му чувство за хумор и заразяваща усмивка Итън си спомня онова лято, преди седем години, когото плановете му да отиде в Босна го отвеждат малко по на изток.
"Имах малко пари и около един месец свободен, преди да продължа семестъра и исках да отида на почивка. Трябваше да е хем евтино, хем интересно и понеже никога не бях ходил в Източна Европа реших да отида до Босна. В последния момент баща ми ме разубеди и аз започнах да обмислям други варианти. Гледах видеа за Хърватия и България и реших, че българският език ми звучи много интересно. Аз обичам езици, владея на някакво ниво испански, френски, италиански, бях учил руски и прецених, че българският език някак ми звучи добре, все пак има думи, които са ми познати и съвсем спонтанно, в последния момент, реших да дойда в София."
Годината е 2018, лятото. Итън е само 23-годишен, пристига сам и още в таксито от летището усеща българския дух. Въпреки езиковата бариера между него и шофьора, който не говорел английски език, а Итън знаел само три думи на български, те се заприказвали. На "развален" немски и руски език, но общували. Озовал се в Студентски град и почти веднага получил покана да сподели бургера на едно момче, което американецът просто попитал откъде да си купи същия. "От самото началото хората бяха толкова отворени към мен. Добри!" – спомня си Итън, но отбелязва, че и той е бил много открит към тях. Третата седмица в България се оказва съдбоносна и се появява Тя – жената на живота му, Милена от Враца.
Срещнали се в приложение за учене на езици, видели се на живо, последвали още няколко срещи и решили да опитат връзка от разстояние. "Беше трудно" – признава днес американецът, но само няколко месеца по-късно той се върнал в България. В Софийския университет "Св. Климент Охридски" завършил дипломната си работа и в разгара на световната здравна пандемия, на 8 август 2020 година, двамата с Милена си казали заветното "ДА". При това по най-невероятния и вълшебен начин – във врачанското село Бели Извор в северозападна България. "При Бай Румен" – държи да отбележи с усмивка Итън.
"Много интересно беше. Първо, че се случи по време на Ковид и роднините ми не можеха да дойдат, но ние решихме да го направим (сватбата – бел.ред.), защото не искахме да чакаме, а и не се знаеше кога ще свърши пандемията. Говорихме с кума ни, който работеше по това време в телекомуникационна компания и на него му хрумна да поставим таблети, да имаме интернет връзка и да стриймваме цялата сватба за роднините ми в Ню Йорк, който бяха направили тържество при тях. И стана много добре, освен че се изля една страшна гръмотевична буря, което беше интересно, накрая хубави спомени имаме от цялото преживяване."
Новите технологии събират семействата на Итън и Милена и, както казваме ние, българите – тръгнало им е по вода.
"Аз танцувах с майка си чрез таблета по време на сватбата – разказва ни американецът. – Нашият кум беше говорил с любимата българска група на жена ми P.I.F. и те ни изпратиха специални поздрави и изсвириха за нас една песен пак през стрийминг, на живо от техния концерт в Пловдив по време на сватбата, и беше много яко. Не си представях така сватбеното си тържество, но такива бяха обстоятелствата и сега не мога да си представя да беше се случило по друг начин" – категоричен е той.
Окончателното решение къде да се устроят двамата идва след сватбата. "Обсъдихме го и на нас ни харесва тук, обичаме България" – признава Итън и категорично заявява, че качеството на живот тук се е оказало много по-добро от това в родината му.
"За мен животът тук е по-добър в сравнение с там, откъдето съм аз – Ню Йорк, в Лонг Айлънд. Там не се храним много здравословно, не ходим пеша, няма дори инфраструктура за това. Няма да коментирам сега за инфраструктура тук, в София – смее се Итън и продължава: – Там има повече стрес, повече бързане. Има толкова много страшни културни неща, които се случват, които не ми харесват и като среда за детето ни. Засега мисля, че тук може да живеем по-добре, да се развиваме. Поне аз имам такова чувство за себе си. И не че тук няма проблеми и затруднения, ама то навсякъде има нещо, за което човек да мрънка, нали? За мен, поне засега и мисля за повече време, България е моето място."
Казва, че все още не се чувства напълно спокоен с българския език. Научил го напълно сам, с помощта и напътствията на Милена. И макар всеки да е смаян, като чуе колко добре говори Итън, американецът е самокритичен: "Много мисля какво казвам, как го казвам и понякога съм бавен, говорейки на български език". Затова пък има готов съвет за всеки чужденец, който иска да го научи, като него.
"Имам двустепенна система за лесно усвояване на българския език. Първата стъпка е намери си една българска жена. И втората стъпка е да си сипеш една ракийка, за да се отпуснеш. И трябва да има ефект. Препоръчва се ракията да е домашна, а жената, разбира се, да е от Северозапада."
И ако добавим музика към тази система – успехът е гарантиран. Именно музиката е нещото, което Итън обича от дете, и днес тя също е част от българската страница в историята му.
"Свиря на виола от трети клас, свиря на пиано и вече 12 години на китара, като също така пея и пиша музика. И няма значение къде съм и какво работя, винаги се занимавам с музика по някакъв начин. И тук, в България, много ми се искаше да свиря с местни музиканти. В един момент се намерихме с трима българи, много яки, талантливи, които си търсеха вокалист за групата. Решихме да свирим заедно и много добре се напаснахме."
Така преди около две години се ражда групата "Aliens In Search Of Space Nar", в която американският българин Итън може свободно да се отдаде на по-прогресивните си и експериментални търсения в изкуството. А изборът на име на бандата ражда и нашумелия днес Selqnin Dion – другото музикално алтерего на американеца с балканска душа.
"Трябваше да измислям име на групата ни и в някакъв момент ми дойде идеята за "Селянин Дион". И си викам – мале, каква яка идея. Аз съм гений! Ама на тях не им се струваше подходящо за стила музика, който правим и си казах – ако вие не искате това име, аз трябва да направя нещо с него, защото е толкова гениално. Леко се шегувам, а пък леко съм сериозен" – искрено се забавлява и днес Шейбър с името, което го "прослави" из социалните мрежи в България.
И бързаме да уточним – не е от най-големите почитатели на Селин Дион, но признава, че тя е "страшна певица". И тогава, с помощта на верния си спътник в живота, започнал да създава текстове и музика като Селянин Дион. В началото направил няколко кавъра на популярни песни, но с изцяло нов текст, а след това се появили и авторските му парчета. Всички с текст на български език. "Мислех, че ще е по-интересно така. Кой иска да чуе още един американец да пее на английски език? Никой!" обяснява ни Итън. Днес единствената му цел е музиката да бъде чута и хората да се забавляват истински.
"Аз имам вече две песни, които съм пуснал и може да се чуят. До края на годината ще пусна още три, с музикални видеоклипове. С подкрепата на Национален фонд култура и с един страхотен български режисьор, Антоний Христов, направихме три музикални видеа на авторски парчета, в които се заигравам и с някои културни особености на българите. На 8 август излиза първото парче и много се вълнувам. Песента се нарича "Улеле" и се пее за това, колко съм готин и як, а видеото е снимано на плажа, където аз продавам царевица и гевреци. Много е смешно, свежо и лятно.
Ще свиря и в рамките на фестивала "Реките на София" на 29 август. " – разказва с вълнение плановете си Селянин Дион. А междувременно има още няколко песни, които трябва да довърши и планове за още много.
И въпреки шегите, свързани с някои черти от българската народопсихология, с които се заиграва в своите постове или песни, като мрънкането и недоволството на българите, Итън и до днес говори за новия си дом с любов и топлина.
"Само най-хубави спомени и впечатления за българите имам от началото до сега. И примерно, това е много специфично – България е единствената държава, където съм бил, в която през цялото време, без значение къде и за колко време, цялата компания ще говори помежду си на английски заради един единствен човек, който не говори български. През цялото време, за да се чувствам аз комфортно. Това е мега яко! И ми се е случвало не само с една определена група от хора, а всякакви различни групи, в които съм попадал. Сега е малко по-различно, защото аз вече говоря български език и даже хората мислят при запознанството ни, че съм българин и просто съм бавен човек или пък, че съм живял в Англия десет години и сега съм е върнал. Случва се да си помислят, че съм измамник и правя някакъв социален експеримент и всъщност съм истински българин. Но впечатленията ми за вас не са се променили за всички тези години – хората тук са отворени и приятни."
И все пак го питаме относно българския нрав и природа – има ли нещо, което би искал да не сме?
"Когато дойдох, усетих, че България има собствена култура. Има нещо, дали е българско или балканско, може би и двете неща, но го има тук. И сега, след вече близо седем години, леко усещам, не знам даже как да го нарека – "западизация". Има ли такава дума? Имам предвид, че влиянието на Западна Европа, на Америка се усеща повече. А може би винаги е било така и аз просто в началото не го чувствах, но може би и заради инфлацията се случва нещо. В началото всяко заведение беше хем качествено, хем евтино. Аз направих и видео по въпроса в социалните мрежи – сега си поръчваш си едни кюфтенца за 30 лева и си викаш – леле, какво става тук?! Стандартът на живот трябва да е доста по-висок за такива цени, ама то може да е заради световната инфлация. Нещо се е променило според мен, но не мога да кажа конкретно какво. Въпросът беше "Какво не искам да сте? ", но аз бих го обърнал и ще кажа: "Аз бих искал да сте българи, а не нещо друго!"."
Ако днес Итън срещне чужденец, който се чуди коя държава от Източна Европа да посети, без колебание би му казал:
"Да дойде! Тука е много добре! България има много интересни и различни неща. Не е само София, а цялата държава – има море, има София, има планината Витоша, но има и Родопите, селата, има страшно яка природа, хората, храната и езикът. Ако ще останеш, според мен трябва да се опиташ да научиш езика, защото това е не само знак на уважение, просто ще е по-добре и за теб да навлезеш повече в обществото, в културата. Българите говорят много добре английски език, така че не винаги трябва, но според мен е добре за един чужденец да научи български език."