Когато си представяме библиотека, в нея има стелажи пълни с книги, читатели, библиотекари.
Вече 10 издания на фестивала на документалното кино "Докотекст" кинодокументалисти чрез интересни истории и илюстрации създават дискусии по най-важните за човечеството въпроси - като мир, екология, демокрация, уважение към чуждото, понякога диаметрално различно мнение.
Феситивалът се провежда в двора на супермодерната национална библиотека.
Премиерата на филма "Вечер с Йорам Гаон" е моноспектакъл на известния певец и актьор . Считат, че той е един от символите на еврейската държава. Неговата лична изповед е и изповед на цял един народ, опитваш се да живее нормално в ненормална действителност, която Йорам Гаон определя като стогодишна война, с малки прекъсвания, когато религиозни фанатици се опитват да унищожат един народ, възкресил своята държавност преди около 80 години и тяхната държава.
През деветдесетте години министър председателят Рабин го взима със себе си да пее на всички международни форуми, когато подписва важни документи с Ясер Арафат, и когато получава Нобеловата награда за мир, който така и не настъпва...
Какви още прожекции ще има и какви са акцентите на тазгодишното издание на "Докотекст" разказва художествената директорка на фестивала Рути Рубинщейн, която е и ръководител на направление "Култура" в Националната библиотека.
"Нашият фестивал е не само посветен на войните у нас и по света, на катаклизмите и трагедиите, а на мощта на изкуството и природата, като терапия на душевни и физически травми. Особено интересен е филма "Училище на природата", в което деца от трудни семейства учат в училище, отдалечено на десетки километри от останалия свят, как самостоятелно да се справят с ежедневните си потребности, което ги прави силни и борбени.
Нашият фестивал бе закрит с филма "Марион и Ленард Коен, думи на любов", където се разказва за Музата на известния певец. След филма на концерт от негови песни , в съпровод на йерусалимската "Камерата", публиката пееше заедно с изпълнителите, а и по време на прожекциите на филмите , както на Ленард Коен, така и на Йорам Гаон.
Много въпроси повдига и филма на дисидента - режисьор от Китай - Ай Уей Уей, който за първи път режисура опера. Това е дълго време забранената за поставяне опера "Турандот" от Пучини. И въпреки, че спектакъла е в Римската опера, това е съвременен критичен поглед към диктатурите и на първо място тази в Китай.
Прожекцията, за която всички билети бяха разграбени, е "Царят на музикалните касети". През 80 и 90 години "източната музика", както тук се нарича чалгата, минава за долнопробен жанр. Затова фирмите за грамофонни плочи не се интересуват от нея. Тя се разпространява, записана на касети в частно звукозаписно студио. Печалбите от тези касети, надхвърлят тези от плочите за на общоприетата популярна музика. Сега и по радиото и по телевизията, тази музика е застъпена, но тогава не е било така", каза още за БНР Рути Рубинщейн.
Още по темата в репортажа на Феня и Искра Декало.
