2
"Търсех си още една тема, с която да уловя вниманието на читателите. Тема, която засяга всички ни. Сънят бе подобна. Много се интересувам и от "фалшивите спомени". Четох книга, в която се разказваше как вече не може да се вярва на очевидците по време на съдебни дела. Причината – много от присъдите, дадени на база разкази на очевидци, се оказват погрешни. Мозъците ни не работят като записвачки. Ние преправяме спомените си всеки път, когато посегнем към тях. Опитаме ли да си спомним определено нещо, особено, ако се е случило много назад във времето, възможно е толкова да сме го редактирали, че да сме го превърнали в измислица. Тази мистерия – когато си спомним нещо, дали то изглежда в главите ни така, както наистина се е случило, или както ни се иска да е било? Това ме очарова. В началото на книгата един от героите ми твърди, че е извършила убийство в голям парижки хотел преди 80 години. Дали е истински или фалшив спомен? Можеш ли да потиснеш подобен спомен толкова дълго време? Този персонаж, бабата на главната героиня, твърди, че прекарва живота си под чуждо име. Тук не става въпрос само за извършване на убийство, но и за прикриване на собственото си име и идентичност. Бях запленен от тази игра на лъжа и истина“.
Избира ли понякога нашето съзнание кои спомени да запази и кои да забрави?
"Да, това определено е една възможна теория. Когато имаме твърде болезнен спомен, съзнанието ни прави всичко възможно, за да го потисне. Можем дори да го забравим, заради своето оцеляване. Това е напълно възможно. Има толкова много теории за паметта и начините, по които работи. Голямо удоволствие беше да говоря с различни експерти за това и да наблюдавам начините, по които те подхождат към функционирането на паметта".
Целият професионален път на главната героиня в романа Оливия Фин е свързан със спомените.
"Тя работи в отделение, занимаващо се с проблемите с паметта в Лондон. Мястото е базирано на реално лечебно заведение, което помага на хората да решат проблемите си с паметта. Например със загуба на спомени за онези, които остаряват. Специалист по паметта може да ти помогне да преглътнеш спомени, които те травмират и ти причиняват кошмари. Хората се обръщат към подобно лечебно заведение, когато забележат, че нещо от миналото пречи на тяхното развитие в настоящия им живот. Пациентите постъпват в клиниките за паметта с различни проблеми".
Матю Блейк комбинира минало и бъдеще, за да създаде един трилър, посветен на това колко опасни могат да бъдат спомените.
"Всичко започна с мястото, където се развиваше действието в романа. Петзвездният хотел "Лутеция", намиращ се на левия бряг на Париж. Попадна ми фактът, че тази сграда, която в момента е ремонтирана и много луксозна, през 1945-та е използвана от Френското правителство, за настаняване на всички френски граждани, завърнали се от концентрационните лагери. Онлайн успях да намеря невероятни снимки на хора, все още облечени в униформите си от лагерите на смъртта. Представете си контраста – те седят в окъсаните си дрехи, насред великолепната бална зала на хотела. Бях сигурен, че този хотел пази вълнуващи спомени. Привлече ме идеята за завръщащите се след години хора, които въпреки различната обстановка на хотела, все още си спомнят случилото се из коридорите му. Спомените са дори в стените на мястото. Бабата в историята, например – някога отседнала в 11-ста стая в хотела, свързва най-важните моменти от миналото с това място. Тя се връща в хотела, за да направи едно признае. Нейната внучка – експерт по паметта – остава в същата стая в хотела, за да проучи твърденията на баба й".
След "Убийство в Париж" Матю Блейк осъзнава крехкостта на човешкото съзнание. За примери ползва реални хора, успешни в професията си, много от тях – световно известни.
"Можем да заблудим дори самите себе си. Най-известният пример е Стив Джобс, който ръководеше "Епъл". В определен период от живота си той е попаднал в "полето на изкривената реалност". Това означава, че помниш събития по начин, по който ти искаш. Много наистина успешни хора страдат от това. Сами създават различни истории за себе си. Те помнят миналото така, както са решили, че се е случило, което често няма нищо общо с истината. За всички е валидно – най-важните ни спомени – моментите, в които си срещнал половинката си, например – към тях човек се връща хиляди пъти. Ако се замислим, ще осъзнаем, че всеки път, щом си припомним случката, ние я редактираме. Запазваме само най-новата версия. След толкова много корекции, важни детайли се променят. По този начин, поне понякога, споменът започва да се отдалечава от реалността. Мисля, че най-съкровените ни спомени са отчасти истина, отчасти измислица създадена от нас самите".
В "Анна О" Матю Блейк изследваше необятните тайни на съня. В "Убийство в Париж" се спира на коварството на паметта ни. Имат ли тези две теми общо помежду си?
„Да, има много прилики. Обединени са от факта, че не можеш напълно да контролираш ума си. При проблемите със съня важното беше, че можеш да извършваш определени действия с отворени очи, но спящ ум. Сякаш си на автопилот. При спомените е почти същото. Несъзнателно започваме да помним грешно своето минало. Не сме сигурни защо някои спомени понякога се връщат изневиделица. Те могат да се отключат от събитие в настоящето. Идеята, която ги обединява – мислим си, че имаме контрол върху тялото и ума си, но всъщност съзнанието ни е твърде сложен механизъм и понякога се случват непредвидени неща".
Има ли обаче начин да се върнем към истинската стойност на спомените?
"Бях заинтригуван от факта, че много учени занимаващи се с паметта казват, че ключовото действие е да гледаш снимки, дневници, онова което си писал в периода, който искаш да си припомниш. Трябва да сравняваш спомените си с доказателствата, които имаш от даденото време. Имам албум със снимки, подарен ми за 18-тия ми рожден. В него се проследява живота ми от първата до 18-тата ми година. Подари ми го майка ми. Невероятно усещане е да се връщам към снимките и да сравнявам спомените си с тях".
"Убийство в Париж" е не само в настоящето. За да покаже силното въздействие на миналото, Матю Блейк връща читателя към времето след "Втората световна война". Запознава ни и с герои, изправили се пред ужасите на концентрационните лагери.
"Все още има живи хора, станали очевидци на събитията от Втората световна война. Те все още са с нас. В известен смисъл със своето оцеляване са създали света, в който живеем в момента. Мисля, че по-специално във Великобритания и Америка все още живеем в сянката на събитията от войната. Макар и да са минали 80 години от нейното приключване. Наскоро в Обединеното кралство отпразнувахме годишнина от Ди дей – Десантът в Нормандия срещу Третия райх – това все още е голяма част от нашата култура. Има толкова филми, посветени на Втората световна война. Ако обърнем внимание на международното положение – всички правила, свързани с човешките права са били създавани заради случилото се през онези времена. Много е интересно да наблюдаваме приликите между днес и тогава. Особено, когато говорим за Париж. Времената на окупация там са до известна степен митологизирани. Това е едно толкова драматично време, пълно с история и трагедии".
Британският писател Матю Блейк осъзнава, още в началото, колко е важно да се подготви за написването на роман като "Убийство в Париж". Ето защо отделя дълго време, за да намери нужната информация и дори пътува до Париж.
"Водих разговори с много експерти. Разбира се – намерих и подходящите книги по темата. Исках да се уверя, че всичко в романа ми се основава на реалността. Има цял сегмент, посветен на герой, който е действащ психотерапевт, но е обвинен в подправяне на паметта на пациент. Това също е основано на истинският живот – има истории за терапевти, които имплантират фалшиви спомени в пациентите си. Това е скандална тема, която придоби огромна популярност в Съединените Американски щати. Откривах невероятни истински истории за пациенти, които обвиняват в нещо родителите си или близки хора, след психотерапия. В момента се води дебат доколко можем да се доверим на спомените, които изникват у нас след психотерапия. Възможно ли е да изкараме на повърхността някой много отдавнашен спомен? Можем ли да се доверим, ако нещо се е случило преди 30 години и нямаме ясен спомен за него, но то се появи на повърхността след психотерапия? Има един голям въпрос, аз нямам отговор - дали такъв спомен може да послужи пред съда, например".
Как се създават фалшивите спомени?
"Има много случаи в които хората са омагьосани от терапевта си. Спомнят си изведнъж нещо от миналото си, обвиняват някого за болезнен спомен. Доста често се оказва, че тези психотерапевти са мошеници. Те отнемат контрола на пациента си и му втълпяват спомени, от които не е лесно да се възстановиш. Те могат да бъдат премахнати, но звучи нереално. Докато говорих с всички експерти те споделиха, че ако някоя авторитетна за теб фигура ти повтаря много пъти, че нещо ти се е случило преди 20 години, доказано е, че хората започват да вярват".
Матю Блейк и неговото парижко пътешествие…
"Обожавам Париж. Един от най-великите градове в света. Следя с интерес сериала "Емили в Париж" и обожавам френските писатели. Левият бряг е прекрасен. Всичко това включих в книгата. Ще се срещнете с операта, както и с едни от най-хубавите хотели там. В книгата съм включил най-големите красоти на града на любовта. За мен "Убийство в Париж" е много вълнуваща история. В нея има и любов. Оливия, внучката, е с френски корени. Тя се връща там, за да помогне на баба й. Тя обича града, но той й носи и тежки спомени. Париж се оказа перфектният град, в който да се развива действието".
Отидох там само за да направя проучването. Не исках писането да ме разконцентрира. Разходих се из всички възможни локации, опитах да уловя настроението на града. Надявам се, че се усеща и в книгата. Мисля, че това е най-посещаваният град в света. Разбрах защо. Париж е перфектен за един вдъхновяващ летен трилър. Който да говори за важни теми, но и да не те оставя да скучаеш с действието си".
Освен с новия си роман Матю Блейк може да се похвали и с новини около превърналата се в сензация негов роман "Анна О".
"Адаптирахме го за сериал по Нетфликс. Точно завършихме сценария за пилотния епизод. След това отива при разпространителя. Аз ще бъда в отбора на сценаристите. Надяваме се, че в следващите седмици ще задвижим процеса и съвсем скоро "Анна О" ще бъде по всички екрани".
Интервю на Иван Русланов с британския писател Матю Блейк в "Понеделник вечер" по "Хоризонт".
