Талантлива пианистка и реномиран педагог, почти три десетилетия Росица Банова преподава в САЩ и Азия. Концертирала е в Австрия, Унгария, Полша, Чехия, Испания, Франция, Гърция, Русия, Китай, Виетнам и Тайланд, а нюйоркската Carnegie Hall е само една от десетките американски зали, където е аплодирана. Родена е в София, в семейството на изтъкнатия поет, писател, драматург и преводач Банчо Банов и примабалерината Росица Банова. В НМУ "Любомир Пипков" учи при Калина Георгиева, Лиляна Стойкова и Весела Маринова. Работи и с прочутите пианисти Йовчо Крушев и Константин Станкович. В българската преса могат да се открият възторжени рецензии от изтъкнати критици за нейни сценични изяви още на 9-годишна възраст. По същото време печели първите си награди от конкурси – българския "Светослав Обретенов" в Провадия и изключително престижното състезание за деца до 16 години "Виртуози на музиката за пиано" в чешкия град Усти над Лабем. Следва втора награда на "Музиката и Земята" в София и първа - от Международния клавирен конкурс на UFAM (Union des Femmes Artistes Musiciennes) в Париж. В НМА "Проф. Панчо Владигеров" Росица две години е в класа на големия български пианист и педагог Антон Диков, а през 1997 г. заминава за Сан Франциско, където е приета в Консерваторията с пълна стипендия и е студентка на професор Пол Хърш. Работи и с изтъкнатия пианист и педагог Мак МакКрей. Магистър и доктор става в Музикалното училище "Джейкъбс" към Университета на Индиана под ръководството на професорите Евелин Бранкарт и Емил Наумов.
Росица Банова за семейството, учителите, любимите си автори и българския репертоар
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
"Не мога да посоча един учител, който ми е помогнал най-много" – споделя Росица Банова пред Радио България. – Просто всички те бяха идеалната за мен комбинация, от всеки от тях научавах нещо ново… Индиана все още е едно от може би най-големите десет училища по музика в Америка. Запознах се с професор Евелин Бранкарт –белгийка, с награда на "Кралица Елизабет" (Concours musical international Reine Élisabeth – един от най-престижните международни конкурси за млади цигулари, пианисти, певци и виолончелисти, който се провежда в Брюксел и носи името на белгийската кралица Елизабет – бел. ред.). Много талантлива пианистка и преподавателка, която преработи изцяло моята техника. Шест месеца ме държа само на упражнения– без да свиря нищо друго. Беше много трудно, но тя каза, че трябва да се направи. И аз съм ѝ много благодарна, защото след това започнах да свиря още по-виртуозни пиеси. След нея работих с невероятния професор Емил Наумов, на когото дължа страшно много.Той е толкова голям професионалист, но най-важното е, че много подкрепя учениците си. С него работих върху концерт с произведения на Панчо Владигеров."
Росица Банова за обучението си в САЩ, концертите, преподаването и китайските студенти
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Росица Банова остава в Индиана като преподавател по пиано в Музикалното училище "Джейкъбс". През 2012 г. заминава за Китай, където преподава в университета "Лудонг" в гр. Янтай. Изнася рецитали, лекции и майсторски класове в Янтай, Вейхай и Шанхай. След това работи в университета "Пелита Харапан" в Индонезия, където оглавява катедрата по клавирен съпровод. От 2014 до 2023 г. Банова е ръководител на клавирната катедра в университета "Султан Кабус" в Оман, а от лятото на 2023-та до днес преподава пиано, теория на музиката и камерна музика в Wycombe Abbey International School в китайския град Нанкин.
За своята изключително успешна педагогическа работа Банова споделя:
"Преподавала съм на всякакви възрасти – от 4-годишни деца до студенти, завършващи бакалавърска степен.В момента в Китай работя в училище, което е британско и там учениците са от първи до 12-ти клас, като аз предимно преподавам от седми до 12-ти клас. Опитвам се да науча моите ученици да бъдат индивидуални, да мислят позитивно и да развият най-доброто от себе. Тези, които са сега в 12-ти клас, се опитвам да ги подготвя за прием в университети или колежи из целия свят. Тази година имам четирима ученици, които бяха приети в Европа и в Америка. Но най-важното – опитвам да бъда разнообразна като преподавател. Да подобря тяхната техника, тяхната музикалност, да научат голям репертоар. За мен преподаването е страст. Обожавам да преподавам!"
За особеностите на китайските си ученици, за тяхната музикалност и емоционалност Росица Банова споделя: "Нещата много се промениха в Китай. Знам, че много хора преди говореха: китайците са невероятни технически, но нямат музикалност. В момента изобщо не е така. Може би защото музиканти от целия свят преподават в Китай, учат ги на звукоизвличане… и най-важното е, че китайците са много дисциплинирани. Там не можеш да направиш една забележка два пъти.Когато кажеш нещо на урок, следващият път трябва да е фиксирано.Ако не е,започват едни извинения...Не обичат да им се повтаря. Много от моите ученици сега взимат и изпити за ABRSM – британската система за пиано (британската музикална теория на ABRSM предоставя структуриран път за развиване на музикална грамотност чрез прогресивна система от осем степени - бел. ред.). Толкова са амбицирани, свирят по цял ден – нещо, което не навсякъде става."
И все пак – може ли да се научи емоционалността, любовта, вдъхновението?
"Мисля, че може, когато се говори за това – твърди Росица. – Спомням си, че Йовчо Крушев беше много добър в това – да извади най-доброто от теб, докато свириш дадено произведение. След уроци при него аз се чувствах като наелектризирана! Така пълна с енергия от неговите уроци…А и те слушат много записи– съвременни пианисти, пианисти от миналото, и се опитват(не искам да кажа да подражават точно), но се опитват да извадят най-доброто от себе си."
Как се справя със системата в Китай:с начина на живот, строгите изисквания, спазването на правила?
Росица Банова за Китай, за желанието да живее в България и за малката си дъщеря
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
"Трудно е. Това е единственото нещо, което е трудно за мен и прави така, че аз да искам да се върна или обратно в арабския свят, или в Америка. Изискванията в Китай са много сериозни.Училището, в което работя в момента е британско,въпреки това то има китайски директор. Трябва да си на работа от осем сутринта до шест вечерта. Ако пристигнеш примерно в осем и половина няколко дни подред, те уволняват без абсолютно никакво предупреждение. Много от моите колеги бяха уволнени от днес за утре. Всяка стая има камера и директорите (без ти да знаеш кога те наблюдават) гледат тази камера и виждат преподаваш ли урок, или например си четеш нещо на телефона.Веднага като се види това, може би ти дават едно предупреждение, не съм сигурна… Засега не ми се е случило, но никога не се знае. Затова не се чувствам и напълно сигурна, защото те винаги могат да намерят нещо... Много е строга ситуацията."
Българката споделя, че в Китай се живее изключително спокойно, защото има сериозни санкции срещу престъпността. Кражбата например е напълно непознато явление там. Въпреки това, тя не би искала да остане в Азия, би предпочела да се върне в Америка, където е домът ѝ. Когато питаме, дали не би се върнала в България, казва: "Много бих искала…Но мисля, че е трудно, защото аз съм напуснала България през 1997 година и тук в момента има съвсем други позиции и хора, които са ги заели. Не съм сигурна, че те биха искали да наемат някого, който от 1997-а не е живял в България.Независимо, че аз имам опит на преподавател от целия свят. Но ако получа такава възможност, бих се върнала в България".
Всъщност тя си идва всяко лято. От 90-те години до днес страната ни много се промени, само че ние като че ли не го осъзнаваме. Как се вижда отвън?
"Аз виждам България много променена – в много добър смисъл и в недотам добър смисъл. Но това е моята родина и аз бих желала да живея в България. Дъщеря ми много обича да е в България…" – споделя ни Росица Банова.
Росица Банова за приятелите и колегите, съдбата и загубите, за вярата, мечтите и любовта
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
В живота ѝ има два трагични момента. На 16 години губи баща си, на 35 –съпруга си. На въпроса как се преодоляват загуби, Росица спокойно отговаря: "Не мога да кажа, че съм преодоляла, не съм ги преодоляла. Баща ми винаги е с мен, аз и досега го сънувам поне веднъж седмично... Със съпруга ми просто нямаше какво да се направи. Той беше диагностициран с нелечим рак и си отиде за два месеца. Реакцията ми към това беше да напусна Америка. Затова започнах да преподавам по света, защото не можех да остана в къщата, където съм живяла– с всички спомени. А не исках да я продам,това беше нашият дом. Тогава получих първата работа в Китай– през 2012 година, и оттогава все още не съм намерила силата да се прибера обратно вкъщи. Но … животът трябва да продължи."
Росица Банова определя себе си като "много вярваща в съдбата и в Господ". Смята, че всяко нещо се случва с някаква причина. Значи ли това, че е вярваща православна християнка? Тя убедено казва – да! "Особено когато се случи с мъжа ми, аз бях пианистка в една неправославна, но методистка църква в Америка, където много ми помогнаха. Просто това бяха хора, които бяха неотстъпно до мен.Половин година ми носеха храна вкъщи – да не готвя.Пращаха ми чистачка да ми чисти къщата. Подкрепяха ме, говореха с мен, просто беше невероятна помощ, без която може би нямаше да преодолея… Разбира се майка ми беше също до мене тогава."
Следващият ѝ концерт ще бъде през януари 2026 г. в Тайланд. Надява се скоро да свири и на родна сцена, но все още не знае кога ще се случи. В повечето случаи е оптимист: "Случили са ми се много лоши неща в живота, но пък са ми се случили и много хубави неща, за които аз съм благодарна.Най-хубавото беше раждането на дъщеря ми, така че съм оптимистка. Надявам се да има добро бъдеще както за мен, така и за нея, и за всички…". Мечтае единствено за здравеи вярва – истинската любов съществува: "Любовта е не винаги към специален човек. Любовта е към изкуството, любовта към живота, любовта към това, което ти се случва. Вярвам в любовта и вярвам в това, че хубави неща могат да се случат".
А какво мисли за България?
"Само най-хубавото. И пожелавам всички да бъдат живи и здрави, да бъдат по-добри хора. Защото понякога срещам хора, които са много изнервени, груби по улиците. Това е нещо, което ме отблъсква от България. Иначе талантът на всички българи… повечето хора са добри, но просто искам хората да са по-спокойни, което знам, че е трудно със ситуацията в България в момента. Но аз вярвам в едно прекрасно бъдеще за България, колкото повече време минава. И се надявам един ден да се върна тук…"
