"За нашествие трудно може да се говори. У нас са познати 17 вида хлебарки, от които 13 живеят в свободната природа, естествени за България, а 4 вида са "внесени" впоследствие и са станали част от нашето ежедневие", обясни в интервю за БНР доц. Марио Лангуров, ентомолог в Националния природонаучен музей при БАН.
Черната ориенталска хлебарка и малката германска хлебарка се появяват в късното Средновековие, за друг от тези 4 вида се съобщава едва преди десетина години, а американската хлебарка е установена за първи път у нас в началото на миналия век, но остава слабо позната – с едва 4-5 находища в големите градове, коментира специалистът в предаването "Преди всички". За американската хлебарка, която предизвика медийното внимание това лято, той подчерта:
"Обикновено живее в абонатните станции, в мазетата и рядко стига до хорските жилища. Навремето само в две мазета в строгия център я имаше, доста топли мазета. Сравнително ограничено е разпространението ѝ."
Хлебарките, особено по-дребните видове, се пренасят доста лесно с багаж, но дори да се размножат, обикновено не оцеляват при по-сурови условия, където не се отоплява, уточни ентомологът.
Насекоми непрекъснато влизат, особено от Азия. От Северна Америка по-малко. Американската хлебарка също е пренесена от Азия и не е автохтонен вид, отбеляза доц. Лангуров.
"Хлебарките водят предимно скрит начин на живот. Избягват срещи с хората."
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.