Спомен за тенора Тоско Илиев

В рубриката "Помните ли..." на предаването "Алегро виваче" по "Хоризонт" отдаваме почит на един артист и основател на Старозагорската опера - първия извънстоличен оперен театър - тенора Тоско Илиев. На 1 септември, се навършиха 130 години от неговото рождение.

Той е роден е през 1895 г. в Борисовград, днешен Първомай. Първите му изпълнения са в училищния хор и сам ръководи хоров състав. През 1922 г. завършва право в Софийския университет, но влечението му към пеенето се оказва по-силно от сигурността на престижната професия. През 1923 г. той заминава на свои разноски за Виена, където взема частни уроци по пеене. Три години по-късно Тоско Илиев се завръща в родния си град и прави концерти, на някои от които му акомпанира Димитър Ненов. 

През 1933 г. е назначен за библиотекар в Градската библиотека на Стара Загора като едновременно с това подготвя роли за все още любителската трупа на оперния театър в града. Прави сценичния си дебют именно на сцената на Старозагорската опера през 1934 г. с ролята на Никола в операта "Гергана" на маестро Георги Атанасов. Следват превъплъщенията на Илиев в знакови тенорови образи от опери на Верди, Пучини, Гуно - на Алфред в "Травиата", Херцога в "Риголето", Пинкертон в "Мадам Бътерфлай", Фауст и редица други.

Гласът му е плътен и изразителен, а тембърът - топъл. 

До 1943 г. е главен тенор на операта и едновременно с това -  администратор. През 1946 г., когато оперния театър в Стара Загора е одържавен, Тоско Илиев е избран за първия му директор в новото време. 

Ръководи институцията до 1954 г. Привлича в театъра големи имена, част от които са с неудобно за новата власт минало и така успява да ги опази и едновременно с това да издигне нивото на трупата. Сред тези личности са режисьорът Йордан Кърджиев, певиците Катя Спиридонова, Елисавета Йовович (спомени на Йовович чуйте в звуковия файл).

Ярък момент в сценичната му кариера е запечатан през 1951 г., когато той изпълнява ролята на Канио в "Палячи" от Леонкавало на Първия национален преглед на оперните театри в София. Постановката е посрещната с възторг, а критиката я определя като "най-високото постижение на целия преглед". Образът на Канио - клоунът, който страда, обича и отмъщава - оживява чрез гласа и присъствието на Илиев по начин, който разтърсва. "В неговото страдание ние виждаме страдащия човек, а не играещия страдание артист."- пише в списание „Музика“ от 1951 г. С тази роля той не само доказва себе си като певец, но и завинаги запечатва името си в историята на българската опера.

Запис именно като Канио - с прочутата ария из операта "Палячи" от Леонкавало, е запазен в "Златния фонд" на Радиото, но е от по-късен период - от 1959 г., когато артистът е вече на 63-годишна възраст, но гласът му е впечатляващо свеж и стабилен. Съпроводът е на Оркестъра на Старозагорската опера под диригентството на Руслан Райчев.