"Това е един от най-специалните празници за България - Съединението на Княжество България и Източна Румелия. И веднага първото нещо, което изниква в съзнанието ми, е това, че българите въпреки всички пречки, които са имали, са преодолели трудностите и без подкрепата на великите сили успяват да направят това съединение да бъде факт и държат на националната си гордост, на националното си самосъзнание и на това да бъдем отново едно цяло".
"Тъй като съм историк, познавам цялата история на България, а за мен Съединението е един голям образ, тоест битка за собствената си родина. Това е най-голямото нещо, което може да се случи за България".
"Може да ни обедини доброто, да помагаме един на друг. В крайна сметка сме просъществували толкова дълго, защото сме се подкрепяли и сме си помагали и мисля, че това е най-голямата сила на българите".
"Просто по-често да се обръщаме към корените си", споделиха гражданите пред микрофона на БНР.
А днес и утре Националният военноисторически музей представя пред широката публика 8 оригинални знамена, свързали съдбата си със Съединението на Княжество България и Източна Румелия преди 140 години:
"По повод на юбилея ние разказваме за Съединението през знамената. С тях представяме всички фактори, които правят възможно това ключово събитие в нашата история", заяви Деяна Костова, заместник-директор на НВИМ.
Може да се види знамето, под което на 6 септември 1885 г. майор Данаил Николаев повежда своите части към центъра на Пловдив. То е трибагреник с лъв, приготвено е за Източнорумелийската милиция, но не е използвано заради статута на областта.
Още две знамена: на Марашката и чирпанската чета "Искра" - преки участници в събитията, припомнят за обществения подем за каузата на обединението.
Знамената отразяват обединението на всички слоеве на българското общество в името на каузата за Съединението, посочи Деяна Костова:
"Знамената на Чирпанската чета и знамето на пловдивската Марашка чета представят този устрем на народа, на хората, които избират да нарамят оръжието, за да защитават Съединението. Знамето, под чиито дипли майор Данаил Николаев повежда войските на 5 срещу 6 септември, за да провъзгласи Съединението в Пловдив, представя пък силите на Източнорумелийската милиция, които всъщност изнасят Съединението, които гарантират неговото случване.
Личният щандарт на княз Александър I Батенберг представя тази най-висока политическа фигура, която подкрепя с тежестта на своята личност съединисткия акт. Именно под това знаме княз Александър I влиза в Пловдив на 9 септември - вече като владетел на обединената Южна и Северна България".
Четирите други знамена представят участието на княжеските войски в съединисткото дело – това са Първи, Шести и Осми пехотни полкове и Втори конен полк. Именно те веднага след провъзгласяване на Съединението се отправят към новата южна граница на Обединена България, очаквайки удар от Османската империя.
След нападението на Сърбия те изминават разстоянието за по-малко от 30 часа, за да се включат в бойните действия на западната граница, за да защитят Съединението в Сръбско-българската война.
Знамената са изложени само за два дни, тъй като за съхранението им се изисква специална среда и излагането на дневна светлина трябва да е ограничено.
