Пред 10 г. у нас нямаше нито един автоматичен дефибрилатор на публични места. Сега може би общо са около 1000 в цялата страна. Ние нямаме такава национална система за регистрация на автоматичните дефибрилатори, каза в интервю пред БНР Александър Манушев от Фондация "Първите три минути".
В предаването "Преди всички" той коментира поставянето на публични места на животоспасяващата апаратура и обучението на хора как да се ползва, за да може да се помогне на човек с внезапен сърдечен арест.
"По-големият проблем е, че няма Национален регистър за внезапните сърдечни арести, което е изключително важно. В това отношение може би България е единствената държава в ЕС, която няма такъв регистър. А нямаме, защото мащабът на проблема е голям и няма как да бъде изследван, заедно с всички инциденти, които се случват. Трябва отделно да се разгледа, за да бъдат правилно разпределени дефибрилаторите и как да се обучават хората", препоръча Манушев.
Статистиката сочи, че в Европа над 350 000 души загиват от внезапен сърдечен арест, което е 10 пъти повече от загиналите общо при природни бедствия.
А използването на автоматичен дефибрилатор в първите 3 минути увеличава шансовете за живот с около 70%.
"Първите три минути" имат ключов проект за осигуряване на дефибрилатори на публични места с голям трафик на хора. Засега е известно, че такава апаратура има в софийското метро. Заслугата е на бившия кмет Йорданка Фандъкова и основно на светилото в инвазивната кардиология проф. Иво Петров, който беше общински съветник и зам.-председател на СОС, и внесе доклад за поставянето на животоспасяващата апаратура.
"Дефибрилатори има в метрото, но и в момента сме на ниво, което в Европа е било пред 15 години. Апаратите са малко като обща бройка. На първо място трябва да се поставят на места с най-голям човекопоток – метро, университети, институции, големи търговски обекти и др.", посочи Александър Манушев.
"Първите три минути" правим обучение, но има още много да работим. В някои от държавите в Европа над 10% от населението е минало обучение по стандарт. Това означава, че когато в метрото има 20 души, поне двама знаят как да реагират. Просто са били обучени в училище, на работното си място, или другаде. Засега сме далеч от това. Нашата фондация прави над 2000 обучения годишно", допълни Манушев.
Той е възхитен от 110 000 дефибрилатора във Великобритания, за които разказа кореспондентът на БНР в Лондон Веселин Паунов.
А анкета на БНР показа, че хората у нас се надяват, че "все някой ще знае как да използва дефибрилатора" при нужда.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.