На 22 септември 1908 г. с манифест княз Фердинанд I обявява Независимостта на България и така поставя началото на Третото българско царство. Този акт неслучайно е извършен в църквата "Св. 40 мъченици" в старата ни столица Велико Търново: там и самият княз се провъзгласява за цар. Защо този акт от 22 септември 1908 г. е толкова важен? С него се отхвърлят и последните васални връзки с Османската империя. Освен това обявяването на Независимостта е в пряка връзка с други две много важни събития, които го предшестват, а именно Освобождението през 1878 г. и Съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 г.
Руско-турската война възстановява България на политическата карта на Европа, а Берлинският конгрес разпокъсва територията на страната и по този начин потвърждава нейния васален статут. Дори и след Съединението от 1885 г. страната ни продължава да бъде васална на Османската империя и няма право да сключва търговски договори и военно-политически споразумения с други държави, да въвежда митнически тарифи. Освен това е трябвало да поеме изплащането на големия външен дълг на Османската империя и да плаща ежегоден данък на султана. Не е могла да има дипломатическо представителство в нито една друга държава, собствена армия и още редица негативи за страната.
През този период възникват благоприятни условия за обявяване на Независимостта на младата държава. В началото на 1908 г. княз Фердинанд поставя на власт правителство начело с Александър Малинов. Конкретни призиви за обявяване на Независимостта идват от самия министър-председател. Още на първата си аудиенция при княза той заявява, че е настъпил благоприятен момент за действия в такава насока.
И така настъпва денят на Независимостта, в който главните действащи лица са княз Фердинанд и неговият министър-председател. Не на последно място в този акт е важно участието и подкрепата на народа, който живо се интересува и посреща с вълнение всяко действие на своя княз. Изминали са почти 30 години от Освобождението, а съдбата на България отново е в ръцете на Османската империя. Затова денят на Независимостта е очакван с голямо внимание и ентусиазъм, особено от жителите на старопрестолната ни столица. "Обявявайки Независимостта, България става държава, юридически равна с всички останали и получава суверенитет. Макар че частично суверенитетът неофициално е бил придобит и преди това" – казва докторът на историческите науки Иван Църов, директор на Регионалния исторически музей във Велико Търново:
Можело е и по друг начин да се развият събитията, но Фердинанд, макар че е виновник за две национални катастрофи, все пак е бил и добър държавник, поне аз така го възприемам. Искал е да се обединят всички земи, населени с българи, в една държава. Така или иначе, след Междусъюзническата война България е унижена, отнети са ѝ територии, търпи и ред други санкции, затова е неизбежно включването ѝ в Първата световна война на страната на централните сили, които са обещавали всички тези загуби да бъдат възстановени след победата във войната. Това обаче не се случва, напротив – войната довежда до втора национална катастрофа. На фронта загиват около 300 хил. човека, около 400 хил. са ранени или остават инвалиди. Въобще, това е страхотно поражение за националното стопанство на държавата" – казва Иван Църов.
Какви са настроенията в старата българска столица Велико Търново по време на провъзгласяването на Независимостта? Разказът на д-р Иван Църов е красноречив. Еуфорията и радостта превръщат този ден в празник за търновци и за това свидетелстват разкази на съвременници, достигнали до наши дни. Тъкмо на разказ на свидетел се позовава като историк и д-р Иван Църов в описанието си на деня 22 септември преди 117 години:
"Княз Фердинанд е във Виена по това време, оттам с княжеската фрегата се спуска към пристанището в Русчук, където хваща трена за Търново. Когато спират на гара "Две могили", той вече почти е склонил да приеме да извърши този акт на обявяване на Независимостта. Той е заедно с премиер-министъра Малинов, който на практика на ръка написва словата на манифеста за обявяване на Независимостта. Все пак влакът идва от Търново, но понеже вече е надвечер и почти се е мръкнало, с оглед сигурността го вкарват в единия от тунелите по пътя, а от двете страни на тунела пази войската от 18-ти Етърски полк. Гражданите знаят какво ще се случва в техния град, защото още предния ден е минал глашатай.
Неясно защо обаче влакът се връща назад и спира на гара "Трапезица". Князът слиза и тръгва с малката си свита към църквата "Св. Димитър", която по това време е в руини. Там спира и се задържа 15 – 20 минути, може би в последния момент прехвърляйки в главата си всички възможни негативни последствия, които би имал един такъв акт. След това продължава, защото било обявено, че Манифестът ще се прочете на хълма Хисар (днес – Царевец).
В организационно отношение е имало една голяма неразбория, но да не пропуснем един важен момент: когато царят слиза на гара "Трапезица", даже преди още да слезе, там го чака кметът на Търново с пишещата машина от кметството в ръце. Оттук става ясно, че това връщане на влака назад не е случайно. Веднага Малинов му подава през прозореца манифеста, кметът Иван Вителов го написва в четири екземпляра и до музея на Търново достига вторият екземпляр от тези четири, в които е написан Манифестът за обявяване на Независимостта."
Вижте още:
Снимки: eurochicago.com, БТА, wikipedia. org, plovdiv-press.bg
