На 20 септември възпоменаваме свети великомъченик Евстатий Плакида и семейството му.
Св. великомъченик Евстатий живял през l-ll век. Eзичeското му име било Плакида. Бил прославен римски пълководец при царуването на императорите Тит и Траян.
Неговият жизнен път бил белязан от много изпитания, като на старозаветния праведник Иов, но не паднал духом. Колкото повече удари в живота понасял, толкова повече крепнел и растял духом. Възраствал духовно през своите нещастия, докато стигнал до мъченическия венец.
Евстатий расъл в езичество, но чистият по сърце Евстатий, осенен от особено небесно откровение, познал истинския Бог.
Той приел свето Кръщение заедно с жена си Теопистия и синовете си Агапий и Теопист.
Прекарвал живота си в благополучие, но скоро се заредили изпитания.
Първо изгубил цялото си имущество и измрели всичките му слуги. След като изпаднал в крайна бедност, го изоставили приятелите му и той узнал, че повечето от тях са обичали в него само богатството му. Евстатий преживял това много тежко, но не възроптал против Бога.
Заедно с цялото си семейство напуснал родината си и заминал за Египет, където с труда си да прехранва домочадието си. Там го сполетяла още по-голяма беда – мъж отвлякъл жена му, а диви зверове - синовете му.
Останал сам, Евстатий прекарал 15 години в мъки, лишения и труд, но с постоянна молитва и покорност на Божията воля, непоколебима вяра и надежда в Бога.
И Бог го възнаградил щедро за високите му добродетели.
В това време варвари застрашавали столицата на империята – Рим и император Траян си спомнил за доблестния военачалник Плакида. Заповядал да го намерят и му поверил командването на войската. Походът срещу варварите завършил с блестящ успех и Евстатий се завърнал победоносно в Рим. При това той разпознал в лицата на
двама войници своите синове, а в лицето на жена, която прислужвала във войската – своята съпруга.
Овчари били отървали синовете му от зверовете в пустинята и ги отгледали като свои чеда, а жена му Бог избавил от нейния похитител, като го наказал със смърт.
Цялата войска споделила радостта на своя любим военачалник.
Но кратко е земното щастие. Кратко се оказало то и сега за тия Божи човеци, върху които надвиснало ново изпитание.
Новият император Адриан, приел с големи почести удържалите славна победа над варварите и устроил празненства с жертвоприношение на езическите богове. Насъбрали се всички граждани на Рим, само Плакида, главният виновник на честваното събитие, не се оказал в храма.
Адриан наредил веднага да го извикат и когато чул от Плакида, че е християнин, този жесток гонител на християните, не пощадил прославения военачалник. Заедно с цялото му семейство ги хвърлили на зверовете в цирка. За изумление на всички, зверовете не се допрели до Евстатий, до жена му и синовете му. Тогава били хвърлени в нагорещена пещ, където се сдобили с мъченическа смърт. Телата им останали невредими в огъня и благочестиви християни ги погребали с почести.
Това станало в 126 година
Рубриката "Църковен календар" се осъществява от екип на Радио България със съдействието на Александра Карамихалева, главен редактор на "Църковен вестник".