Много са родопските песни, познати на всеки българин. Може би най-популярна в света е "Излел е Дельо хайдутин" – пътуваща из вселената като музикално послание от Земята. "Бела съм, бела юначе" е считана за химн на Родопите. Изключително обичани са "Девойко, мари хубава", "Рипни, Калинке", или "Пустоно лудо и младо". Но един фолклорен шедьовър става всеизвестен след излизането на екраните на филма "Краят на песента", заснет през 1971 г. от режисьора Милен Николов по вълнуващия разказ на Николай Хайтов "Ибрям-Али". Невъзможната любов между Али и Найме, в която смъртта на красивата девойка е последвана от убийство от засада на любимия ѝ, завършва с песента, която Али обича най-много – "Руфинка болна легнала".
Историята на Руфинка е съвсем истинска. Младата жена е живяла преди повече от 150 години в родопското село Попрелка. Името му означава "седянка, на която се преде". Намира се в община Смолян, на 35 километра от града и до него се стига само по черен път от съседното село Кремене. Днес в Попрелка живеят 10 души – без магазин, лекар, аптека, или заведение. Но селото е знаменито, защото Руфинка от песента е оттам. Оригиналното ѝ име е Руфие, което в превод означава "Възвишена", а фамилията – Чакалова. Руфие е олицетворение на прекрасната родопчанка – красива, добра и работлива. Влюбва се в чудесен младеж – Асан Кичуков от съседното село Надарци. Двамата са от заможни семейства, няма пречки пред любовта им, следва годеж. След него обаче Руфие е покосена от странна, нелечима болест и няколко месеца по-късно умира.
Според текста на песента, страдащата на легло Руфинка пита майка си дали може да даде чеиза си на друга, която да я замести до любимия мъж. Навън е чудна пролет, а девойката усеща как земята я зове… Родителите на Руфие заминават за Турция малко след смъртта ѝ, две години след това си отива майка ѝ. Според преданието на гроба на момичето израства (или е засадено от майка ѝ) рядкото цвете бяла кандилка, което не се среща никъде другаде в региона. То вирее единствено край мястото на последен покой на прекрасната Руфинка от Чакалския род, от който не остават наследници в България. По цветовете на бялата кандилка е открита надгробната плоча на младата родопчанка. Мястото е разчистено и е поставена скала, обработена от смолянски каменоделци, с текста на песента, възпяла историята на Руфие.
Родопчани твърдят, че годеникът ѝ Асан Кичуков живее цели 100 години. Неосъществената им любов се превръща в тъжна песенна елегия, особено трогателна в интерпретации на родопски певци като знаменития Веселин Джигов. Роден през 1940 г. в смолянското село Кутела с името Феим Джигов, наследникът на голям певчески род е дългогодишен солист на прочутата Виевска фолк група.
Популярен е с песни като "Черешка род родила", "Яжте и пийте", "Плачи, горо, плачи", "Пиленце, пъстро славейче", "Стани, девойко, погледни" и "Радо, мари Радо", но безспорният образец в репертоара му е "Руфинка болна легнала", която с великолепния му, плътен глас звучи величествено и вълнуващо.
Шедьовърът на Родопите – "Руфинка болна легнала", е известен и в красивата обработка на големия български композитор Красимир Кюркчийски, но най-впечатляваща е фантастичната версия на неговия колега Стефан Драгостинов. В продължение на две десетилетия – от 1974 до 1994 година, Драгостинов е диригент, главен художествен ръководител и директор на Националния фолклорен ансамбъл "Филип Кутев".
Важен акцент в творчеството му е мащабният проект "Антология на българския фолклор – Звукови икони на България и Ключът към тайнството", чието начало е сложено през 1994 г. заедно със създадената от композитора хорова формация "Драгостин Фолк Национал". Хорът реализира 11 албума, първият от които носи името на Руфинка.
През 2007 г. в столицата на Южна Корея, сред номинирани от цял свят творци, международният комитет World Music удостоява Стефан Драгостинов със званието Световен майстор – World Master "за изключителни постижения в областта на традиционната музика". Авторският му стил е определян от специалисти като "ярък синтез между национална музикална традиция и съвременни композиторски технологии", а обработката му на "Руфинка болна легнала" е невероятно полифонично платно, пресъздадено с изумително съвършенство от певиците на "Драгостин Фолк Национал".
Снимки: smolyan.bg, bnf.bg, irodopi.bg, bg.wikipedia.org, личен архив на Стефан Драгостинов
