В днешния ден отбелязваме празника Покров Богородичен, възникнал през X век във връзка с едно чудно явяване на Божията Майка.
По време на нощно бдение в църквата във Влахерна в Константинопол няколко души видели Богородица, съпровождана от светци, да коленичи в центъра на храма и дълго до стои в молитва с лице, обляно в сълзи. После свалила покривалото (покрова) си и го простряла над хората.
След тази благодатна защита на Божията Майка жителите на града се избавили от варварско нашествие, кръвопролития и страдания. Празникът се почита само в славянските страни.
Свети Анания, епископ на Дамаск, бил един от седемдесетте апостоли. Той покръстил бъдещия велик апостол и проповедник Павел (Деяния 9:10-19).
Свети апостол Анания смело и открито проповядвал християнството и загинал мъченически за вярата си през I век. Впоследствие мощите му били пренесени в Константинопол.
В днешния ден възпоменаваме и двама велики автори на църковни песнопения – преподобни Роман Сладкопевец и преподобни Йоан Кукузел.
Свети Роман Сладкопевец е живял и творил в V век. Автор е на повече от 1000 химна, от които днес са известни около 85, както и създател на богослужебния жанр кондак. Най-известни са рождественският кондак "Дева днес Пресущественнаго Рождает", "В молитвах неусыпающую", "Душе моя, душе моя, возстани" и др.
Ангелогласния – така нарекли още на младини св. Йоан Кукузел. Роден е от българка през 1280 г. Бил надарен с необикновена музикална дарба и станал любимец на императора.
Избягал от светската суета в светогорския манастир "Св. Атанасий" да служи на Господ в безмълвие и там създал своите безсмъртни произведения: "Полиелей на българката" (посветен на майка му), "Антиксантари", "Голямото исо", "Херувимска песен" и други.
Св. Йоан Кукузел създал нов тип нотно писмо - невменото, наричано още "Кукузелево". Ръкописи на създадените от него песнопения се съхраняват и до днес в библиотеките в Цариград, Солун, Атина, Атон, Ватикана, Париж, Виена и другаде. Много от композициите му напомнят български напеви.
Житието на светеца е съставено в края на XIV век и препис от него се съхранява в Националната библиотека "Св. Кирил и Методий" в София.
