Жалбите на "Дойран 2025" и на ПП "Възраждане" няма да спрат процеса на присъединяване на България към еврозоната и въвеждането на еврото от 1 януари 2026 г., заяви в интервю пред БНР Йонко Грозев, бивш съдия в Европейския съд по правата на човека.
"Това няма как да се получи, защото има проблем с допустимостта на жалбите. Това може да го правят ограничен брой институции. Първо, това са държавите членки на ЕС, ЕК и ЕП. Практиката на съда на ЕС е, че ЕП може само като институция да завежда иск. А за гражданите, когато техни права са засегнати, но защитата става през националните съдилища", обясни той.
Според него за първата група аргументи на жалбите - свързан с техническите изисквания – статистически, икономически, както и нещата, свързани с проверката за съответствие за член на еврозоната, е дълъг процес и минава през много институции:
"И ми се струва слабо вероятно съдът да установи сериозни нарушения. Също така се твърди, че е нарушено българското законодателство, защото не е позволен референдум – "дали България да е в еврозоната". По отношение на вторите аргументи - неспазване на законодателството, съдът в Люксембург дори не е компетентен да разгледа такова оплакване - политическа партия да призовава международен съд да изземе правомощията на българските съдилища".
Грозев уточни, че има сериозни въпроси дали изобщо е допустима една такава жалба. "Лицата, за да могат директно да сезират съда в Люксембург, трябва да са пряко засегнати от решенията. По какъв индивидуален начин членовете на НС и тази организация са засегнати, е трудно съдът да обуслови. Ако приемем допустима жалбата, делата са около 2 години. Става въпрос за срокове далеч по-дълги от времето до реалното въвеждане на еврото в България. И няма как това съдебно производство, дори ако приемем, че е допустима жалбата, да спре приемането на еврото у нас", каза Йонко Грозев.
Арестът на кмета на Варна Благомир Коцев той определи като "доста грозна картина на злоупотреба с правомощия за наказателно преследване без доказателства за повдигане на обвинения".
"ЕС е голяма организация и има доста проблеми, например Украйна, но има разбиране за функционирането на правосъдието в България. Този случай на задържане на законно избран демократично кмет от опозицията без сериозни доказателства неизбежно ще предизвика внимание. Възможни са санкции, каквито бяха взети в Полша и по отношение на Унгария. Дали в нашия случай ще се предприемат, ми е трудно да преценя", коментира юристът.
Той предупреди, че в разговора за следващия бюджет на ЕС силно присъства темата с върховенството на правото в страните членки и тя ще е свързана с финансирането от страна на ЕС. И такава връзка със сигурност ще бъде направена на финансирането с оценка на системата на правосъдие, която става елемент от финансовата рамка.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
