"Атеросклероза. Как отсъствието на ротация във властта превърна руската политическа система в геронтокрация". Под това заглавие "Новая газета" публикува наскоро статия на известния руски политолог Андрей Колесников, който прави сравнение между епохата на застоя в Съветския съюз при Леонид Брежнев и днешна Русия на Владимир Путин. И Брежнев, и Путин идват на власт относително млади - единият на 57, а другият на 48 години. И остават на власт прекалено дълго - Брежнев до смъртта си 18 години по-късно, а Путин? До днес са 25 години. С времето управниците остаряват, остаряват най-близките им съратници, остарява и системата като цяло. "Днешните геронтократи, дошли на власт в разцвета на силите си решават съдбата на сегашните млади - как да живеят и за какво да умират", пише Колесников. И напомня, че геронтокрацията се появява там, където няма смяна на властта, т.е. в резултат от профанирането на демокрацията. "Демокрацията не е патос и не са думи, а инструмент за оцеляване на държавата и обществото. Без нея държавите и обществата деградират - склерозират и започват да умират, повличайки със себе си много хора от различни поколения, преди всичко младите", пише още "чуждестранният агент" Андрей Колесников. Неговата статия е само отправната точка за Ангел Григоров в разговора му с автора.
Във вашата статия за "Новая газета" правите интересно сравнение между късния Съветски съюз и Путинова Русия. Добре помним съдбата на Съветския съюз. Означава ли това, че Русия я очаква подобна съдба?
"Става дума за краха на империя, а Русия все още не е империя, макар че се опитва да стане. Русия има и едно предимство - пазарната икономика. Съветският съюз не можеше да не се разпадне, защото първо, беше империя, а империите се разпадат, и второ, беше несъстоятелен икономически заради плановата икономика. Сега имаме путиномика. Тя безусловно е неефективна и поглъща огромно количество пари, които се харчат за военни цели. Въпреки това голяма част от икономиката остава пазарна и осигурява на хората храни и други стоки. Затова няма да се стигне до такъв срив, какъвто наблюдавахме при Съветския съюз.
Ако говорим за геронтокрация, виждаме каква е средната възраст на членовете на днешното политбюро - Съвета за сигурност на Русия. Те са в доста напреднала възраст, не се сменят и това е още едно доказателство, че системата преживява известна ерозия. Тази конструкция иначе изглежда достатъчно здрава политически. Но въпреки, че равнището на подкрепа за Путин сред населението остава достатъчно високо, има някои предпоставки, че това бързо може да се промени при промяна на върха. Засега Путин е консолидирал властта си в достатъчна степен, за да я удържа неопределен брой години. Да не говорим за страха, който е сковал елитите".
През седмицата стана ясно, че Министерството на финансите е предложило на правителството да повиши ДДС от 20 на 22 процента, за да покрие бюджетния дефицит, причинен от военните разходи. Как ще се отрази това на живота на руснаците?
"Бюджетният дефицит има опасност да стане хроничен, а парите са необходими преди всичко за военни цели. Безспорно държавата се държи нечестно, защото и Путин, и Министерството на финансите обещаха, че данъчната система няма да се променя. Въпреки това я променят. Това засяга пряко преди всичко бизнеса. Понижава се прагът на приходите, при които се плаща ДДС - от 60 милиона до 10 милиона рубли. Следователно хората отиват в сивия сектор. Много търговци в Москва вече искат да им се плаща в брой. Това е сигурен признак, че избягват плащането на данъци. Следователно може и да не се стигне до очакваното от правителството увеличение на данъчните приходи. Защо хората плащат данъци? За да им ги върне държавата под формата на някакви услуги. Държавата всъщност им ги връща под формата на бойни действия и изпращане на фронта. Всъщност тя воюва със собственото си население, и то за негова сметка".
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков увери, че по-голямата част от населението на Русия е консолидирано около президента и затова е готово да приеме допълнително данъчно бреме при настоящите условия? Съгласен ли сте с Песков?
"От една страна да, защото хората възприемат всяка нова неприятност като неизбежна. Никой не може да повлияе на решенията на властите. Затова на хората им се налага да се приспособяват, а у властите естествено възниква съблазън да отидат още по-далеч: "Преглътнаха блокирането на "Ютюб" и "Уотсъп", сега преглъщат повишението на ДДС - значи можем да продължаваме и да правим с хората каквото си искаме."
Това обаче не означава, че не расте скритото недоволство. То не се проявява, което позволява на Песков да каже, че нацията е консолидирана. Въпреки внушителната подкрепа, която показват социологическите данни, зад тях се крият много социални прослойки, които не мислят еднакво: подкрепа с уговорки, имитация на подкрепа и т.н. Така че консолидацията, за която говори Песков, не съществува. Липсата на консолидация и появата на съмнения в ефективността на властта се дължи на факта, че т.нар. специална военна операция продължава прекалено дълго. През януари тя ще се изравни по продължителност с Великата Отечествена война. Хората искат това да приключи по някакъв начин. Проблем на властта е да им обясни защо не приключва".
Тази седмица руският президент Владимир Путин предложи на американския си колега Доналд Тръмп Москва и Вашингтон да продължат да спазват ограниченията, предвидени в Договора за стратегическите нападателни оръжия, една година след изтичането му през февруари 2026-а. Какво цели Путин?
"От една страна това е жест на добра воля - това е демонстрация, че Русия продължава да е заинтересована от Съединените щати като икономически партньор и като партньор, който й дава възможност да продължава бойните действия в Украйна. За Путин е много важно да запази добрите си отношения с Тръмп. От практическа гледна точка е много важно за две ядрени държави, които могат да бъдат потенциални военни противници, да запазят договорната основа на ядрения баланс. Американците и руснаците не преговарят по ядрения въпрос и това е много опасно за целия свят. Отдавна не бяхме изпадали в подобно положение. Все пак и Съветският съюз, и Съединените щати се отнасяха много отговорно към споразуменията за ядрения баланс".
По време на 80-ата сесия на Общото събрание на ООН Доналд Тръмп рязко промени реториката си по отношение на руско-украинския конфликт, като нарече Русия "хартиен тигър" и прогнозира, че с помощта на Европейския съюз и НАТО Украйна може да си върне окупираните територии и дори да отиде по-далеч. Струва ли си да обръщаме внимание на думите на Тръмп?
"Налага ни се, макар че те са крайно противоречиви. Това го разбират и руснаците. Дмитрий Медведев каза, че днес Тръмп говори едно, а утре ще каже друго. Така си е. Не можем да тълкуваме думите на Тръмп като решение, което е взел и възнамерява да изпълни. Това, което каза в ООН за Украйна, включително, че след като си върне окупираните територии може да продължи по-нататък, не е реалистично. От друга страна, показва, че Тръмп не разбира много добре това, за което говори. Така се обезценява ефективността на американската политика. Америка вече не изглежда като световен жандарм, който държи на думата си и може да заплашва когото си иска. И Путин се възползва. Той може да продължава да прави това, което прави, именно защото Тръмп му го позволява. И защото новите страшни санкции все още ги няма. Тръмп не иска да се кара с Путин. Независимо от това, което говори, той би искал да запази същия този ядрен баланс и интуитивно усеща, че не трябва да се стига до ядрена война между Запада и Русия. Затова не стига докрай в желанието си да накаже Путин, чиито действия безспорно вече го дразнят. Тръмп се дразни и от факта, че по никакъв начин не може да прекрати войната в Украйна и да получи Нобеловата награда за мир".
Интервюто на Ангел Григоров с Андрей Колесников в предаването "Събота 150" можете да чуете от звуковия файл.
