Интервю на Мария Петрова с морския биолог от Украйна София Садогурска
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Черно море и животът в него са изправени пред сериозни заплахи, но могат да ги преодолеят. Това заяви в интервю за БНР морският биолог доктор София Садогурска. Тя съчетава работата си в Института по ботаника към Националната академия на науките на Украйна с дейността си в екологичната организация "Екодействие" (Екодiя). Садогурска е и един от експертите, които миналата година участват във филма на "Грийнпийс" – България "Аз, морето: Живот в мълчание". Какви са най-големите проблеми пред водния басейн, как те могат да бъдат решени и защо Черно море е уникално – можете да прочетете и чуете в интервюто на Мария Петрова със София Садогурска.
Доктор София Садогурска израства на Кримския полуостров и от ранна възраст има възможност да наблюдава хора, които обичат Черно море и се грижат за него. Морският биолог отчита, че в момента има много рискове за живота в морето.
"Мисля, че е важно да знаем какви са заплахите за Черно море, когато говорим за това как можем да му помогнем. В Черно море има много проблеми, но районът е уникален, което всъщност го прави по-уязвим спрямо настоящите заплахи в света. Една от тях свързана с климатичните промени. Това е доста труден проблем за разрешаване тук и сега. Той изисква много внимание, действия на национално ниво и на равнището на международните процеси.
Друг проблем е замърсяването в Черно море, включително с пластмаса и отпадни водни. Тази ситуация е малко по-лесна за разрешаване чрез въвеждането на някои политики. Това е и темата, за която всички хора могат да допринесат чрез използването на по-малко пластмаса за еднократна употреба. Проблемът с еднократните пластмасови сламки не е нещо, което съществува само в океаните, далеч от нас. Това се случва и в Черно море, точно на прага на дома ни.
Разбира се, в северната част на Черно море проблем е въздействието от руската война върху околната среда. Това е нещо, което вероятно няма да можем да разрешим тук и сега, а ще трябва да се справяме с проблема в бъдеще", обясни изследователят.
Садогурска също подчерта колко уникална е екосистемата на водния басейн.
"Когато говорим за Черно море, мисля, че понякога хората не го намират за толкова интересно, каквото всъщност е. Ако питате някого: "Какви невероятни морски екосистеми познавате", те вероятно ще се сетят за кораловите рифове, за ярките цветни риби, костенурките или нещо подобно. Това, което имаме в Черно море, от една страна, е просто невероятно, красиво, но също и напълно уникално.
Черно море е полузатворено море. Има много малка връзка със Средиземно море. Също така има уникален аноксичен слой на дъното, т.е. без кислород. Освен това има много ниска соленост, както и много реки, които се вливат в него. Това създава условия, които не бихте могли да откриете, където и да било по света. Това води до уникално биоразнообразие в Черно море, но в същото време го прави по-уязвимо.
По отношение на биоразнообразието бих казала, че имаме видове, които не можете да намерите на друго място по света. Това са ендемични видове и Черно море е доста известно с тях. Има ендемични групи организми, които са частично следствие и от историческите процеси на образуването на Черно море, и от относителната изолация на морето. Има също и уникално екосистеми като например "Филофорното поле на Зернов", което се намира основно близо до украинското крайбрежие, но не е и толкова далеч от Румъния. Това е уникална екосистема, която можете да сравнявате със Саргасово море в Атлантическия океан, което, разбира се, е по-известно. Но нашето "Филофорно поле" е изключително и уникално. Има видове, които са се адаптирали да живеят точно на това място. Точно такова е полето с водорасли Филофора, които не са прикрепени към дъното. Става дума за червени водорасли, така че мнозинството от видовете, които живеят в тази екосистема са с червен цвят.
Това са неща, за които хората често не знаят и не са наясно колко са разнообразни и уникални. Лично аз вярвам, че имаме нужда от повече подводни снимки и видеа, така че всеки да може да преживее и види това разнообразие и красотата на нашите екосистеми", каза морският биолог.
София Садогурска добави, че въпреки войната с Русия, започнала с руската инвазия през 2022 г., в Украйна не спира работата по екологично законодателство.
"Реалността в момента в Украйна, разбира се, е много трудна заради продължаващата война. Но това, което се опитваме да подчертаем и което е доста очевидно, е, че въпросите на околната среда и на климатичните изменения не могат да бъдат отлагани. Не се занимаваме само с последиците от войната, които, разбира се, са унищожителни, а на първо място естествено са хуманитарните проблеми. Всички други теми обаче също трябва да бъдат решавани. Работата и приемането на законодателство, свързано с околната среда, не спряха. В някои случаи за това е необходимо допълнително окуражаване от обществото и неправителствените организации.
На този етап в украинското законодателство има много пространство за подобрения в екологичните политики във връзка с процеса по присъединяване към Европейския съюз. За нас това е възможност да приложим по-добри закони. Учените, представителите на неправителствените организации и обществото се надяваме на закони, които са по-благоприятни за околната среда и опазването на природата. Има неща, които могат много да се подобрят, например създаването на нови защитени зони", каза експертът.
Садогурска обясни също, че представителите на академичните среди в Украйна осъзнават, че ролята им вече не се изчерпва само с това да бъдат професионалисти в своята научна област.
"В момента, имайки предвид въздействието на войната върху околната среда, мисля, че учените участват все повече в това да комуникират и да опитат да обяснят ефекта и на по-широката общественост, включително в други държави. Бих казала, че има много дейности от страна на украинските учени, които са свързани не само с чисто научната им гледна точка. Те опитват действията им да имат по-широк обхват", каза морският биолог.
Садогурска настоя всички държави, които имат излаз на Черно море, да се грижат повече за него.
"Мисля, че е наистина важно всяка държава да поеме отговорност за нейната част от Черно море, защото то е общ въпрос и обща ценност. Вътре в него няма граници, но защитата на конкретни места по крайбрежието е отговорност на конкретните страни. Смятам, че на държавно ниво все още е много важно да бъдат предприето директни действия чрез създаването на повече морски защитени зони. Доколкото знам, това е релевантно за България, но и за нас в Украйна, както и за всички черноморски държави.
Ако говорим за по-общия подход, Европейският съюз има цел да защити поне 30% от териториите и акваториите. Тази цел не е само на европейско ниво, има и международни протоколи. Това е целта, която светът заяви, че искаме. Вероятно вече е време да действаме, защото тези 30% от планетата трябва да имат защита към 2030 г. Вече сме 2025 г, така ще ни остават 5 години да реализираме тези цели. Възможно е това да бъде направено, но действително трябва да се замислим кои части от Черно море искаме и има нужда да защитим.
Трябва да закриляме тези уникални места, защото Черно море вече е подложено на огромен натиск. В нашия случай има голямо въздействие заради войната, много петролни разливи, както и проблеми в северната част. Това означава, че трябва да имаме дори по-силни защити в районите, където, за щастие, екосистемите не са засегнати и не са замърсени. Всяка държава трябва да предотвратява замърсяването, пластмасовите боклуци, но създаването на защитени зони е ясното и постижимо нещо, което всяка държава може да направи", подчерта изследователят.
Доктор Садогурска остава борбена и с поглед в бъдещето, а през септември участва и в екоакция на границата между България и Румъния, в която доброволци от 5 европейски държави настояха за забрана на нови сондажи за нефт и газ по дъното на Черно море.
"Имам много надежда за Черно море. Разбира се, има много заплахи, идеи за допълнително разработване на проекти за нефт и газ в региона. Но Черно море ни е показвало много пъти, че е доста устойчиво", заяви морският биолог София Садогурска.
