7
София е третият град, в който гостува шестото издание на Международния фестивал за етнографско кино "ОКО", след като от 5 до 14 септември негови домакини последователно бяха украинската столица Киев и град Болград. Както всяка година и настоящото издание от 3 до 11 октомври има своя основна тема – народните маскарадни игри, към което красноречиво ни насочва главната снимка на всички рекламни материали. Неин автор е фотографът Иван Шишиев.
"Той снимаше дошлите в Киев кукерски групи и имаше тематичните снимки, които ни трябваха за изложбата, която направихме – разказва пред Радио България директорът на фестивала, бесарабската българка Тетяна Станева. – Всяка година ние имаме определено мото и нещо, което обединява народите. Оказа се, че за нас това са народните маскарадни герои – кукерите в България, а в Украйна – маланка.
Установихме, че те са характерни и за почти всички европейски народи и навсякъде имат почти една и съща мисия – да събудят земята, да изгонят тъмнината, посрещнат светлината, да прогонят злото.
И така решихме част от изложбата да бъде с кадри на Иван, а останалите да бъдат от една украинска агенция, която снима традициите в страната."
Филмът "Мъртва китка", с който започва осемдневната кинопанорама е поредният авторски сюжет на Тетяна Станева, който разказва за зимната обредност на българите в Украйна и как живеят те там:
"Този филм беше част от българската програма, която излъчихме в Киев, където освен изложбата, показахме и дошлите кукери, имахме финансовата възможност да направим цял пир с българска храна и вино, танцувахме и български хора, под съпровода на български музиканти. Хората в Киев все още обсъждат фестивала като явление, което никога до момента не са виждали, а и не знам дали ще видят пак. Филмът е за моето село, всички герои в него са оттам (с.Криничное, Болградски район – бел. ред.).
Имам архивни снимки от 2020 година, на които заснех как се сурвакаме, празнуваме Коледа с коледни песни и коледно хоро, а преди това как с няколко момичета правим восъчна китка. Нея момичетата трябва да закачат на шапката на ергена, който те избират. Сетне започна пандемията, а после и войната, така че това беше последният път, в който се събрахме толкова масово и спокойно. Беше страхотно преживяване и гледайки снимките от него днес, плачеш от това, че си спомняш как тогава не си осъзнавал колко щастлив си бил и какво те е очаквало."
През изминалото лято, Таня се събира отново с част от момичетата и разтопяват восъчните китки, за да направят от тях свещи за войниците, които се намират в окопите. Но тази история, заснета преди шест години, показва и нещо плашещо – момчетата, които тогава сурвакат събралите се, днес вече са в мобилизационна възраст и са войници.
"Всеки зрител много ясно ще види и усети как войната пречупи нашия живот и всички герои във филма минават през своя трансформация, за какво говорят момичетата преди и после – абсолютно различни разговори и настроение" – споделя ни създателката на филма.
Сред българските филми, които можем да гледаме на фестивала, присъстват заглавия, които вече се завъртяха по кината у нас като "Гунди – легенда за любовта" и "Клас 90", но наред с тях ще можем да се насладим на редица късометражни и пълнометражни филми от Украйна, достъп до които ще имаме единствено в рамките на дните на "ОКО".
Сред тях е и документалната лента "2000 метра до Андриивка", която ще бъде украинският претендент за наградата "Оскар". "Опитваме се да балансираме програмата – в Украйна да представяме повече български филми, а в България – украински, защото разбираме, че освен нас няма кой друг да покаже украинско кино тук" – обяснява ни Станева, но освен филмите за войната сред украинските заглавия има дори една комедия – "Аз, Победа и Берлин" от легендарния украински музикант Кузма Скрябин. Общо 95 филмови заглавия.
Както и миналата година публиката в София ще има възможност да присъства и на поредица дискусии по важни теми, като "Силата на културната дипломация чрез филмите", "Традиция и женска дискриминация – филми по темата като отражение на състоянието и постиженията на човечеството", "Запазване на културното наследство и паметта на българите в Украйна, като част от културното наследство и историческата памет на България" и "Бесарабските българи и руската пропаганда – истини и лъжи за езика и идентичността".
Предишният ни разговор с бесарабската българка Тетяна Станева беше дни след като Доналд Тръмп спечели президентските избори в САЩ. Настоящият пък се случва сравнително скоро след срещата му с руския президент Владимир Путин в Аляска и последвалите изявления – по-близък или по-далечен изглежда краят на войната днес?
"Струва ми се по-далечен, макар да ми се иска да кажа друго. Ако в началото всички искаха да вярват, че Тръмп ще е по-радикален и ще приключи войната за 24 часа, ние нямахме никакви илюзии и знаехме, че тези думи са чист популизъм. Все пак обаче си мислехме, че намеренията му са да постигне бърз резултат, но след редица срещи, посветени на Путин и разговори с него, разбрахме, че американският президент е абсолютно ненадежден човек, защото днес казва едно, а утре друго. Затова си мисля, че дойде времето, в което ние трябва да разчитаме по-малко на САЩ. Сега Европа има своя единствен интерес – нейната безопасност", убедена е Тетяна Станева, давайки пример за несигурността, която цари на Стария континент с Естония, където е гостувала на сестра ѝ през месец май тази година:
"Хората там се готвят за война. Имаше същото усещане във въздуха, каквото беше и в Украйна през февруари 2022-ра. Правиха тестове на сирените и разглеждаха плановете на бомбоубежищата. Хората си купуват апартаменти в Испания и други европейски страни, защото разбират, че балтийските републики са онези, които сега се намират под най-голяма заплаха."
Според украинката с български корени свалените от Полша руски дронове, навлезли в нейна територия, не са случайно събитие, а показват, че Европа не е готова да даде единния отговор, който Русия заслужава, ако помисли да нападне страна от НАТО и ЕС. От тази провокация Тетяна прави и друг извод:
"Европа е страхлива, а демокрацията в нея е ограничена от собствените си ценности. Това може да изиграе много лоша шега за всички ни. Там, където агресорът няма спирки и ограничения, ние имаме поредица от закони, договори и конвенции, които не можем да нарушим."
Станева е категорична, че бюрокрацията, която не позволява да бъде прието едно или друго спешно решение, поставя под риск съдбата на много градове и хора в Европа и допълни: "Тази война не пита, бърза е и изисква да бъдат взимани нестандартни решения."
Вижте също:
Снимки: Международен фестивал за етнографско кино „ОКО“, Facebook/ Tetiana Staneva
