Вече е факт Споразумението за океаните на ООН. То влезе в сила в края на септември след две десетилетия упорит труд на учени, природозащитници и активисти. Официалното му наименование е "Споразумение в рамките на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право за опазването и устойчивото използване на морското биологично разнообразие в зоните, разположени извън националните юрисдикции".
Вече 60 държави са го ратифицирали, а това беше условието за влизането му в сила.
България е една от първите държави, които подписват споразумението, това става през септември 2023 г., но все държавата не го е ратифицирала.
Споразумението за океаните се грижи за опазването на световните океани и който правителствата могат да използват за създаване на мрежа от океански резервати: зони, забранени за разрушителни човешки дейности, които от десетилетия опустошават морските екосистеми.
Учените са единодушни, че ако до 2030 г. защитим поне 30% от световния океан, морският живот може да се възстанови.
Защо е важно Океанското споразумение, научаваме от главен асистент Росица Янева от Института за гората към Българската академия на науките и ръководител на направление "Образователни научни дейности" в Националния център за полярни изследвания към Софийския университет "Св. Климент Охридски", където работи по изпълнението на Националната програма за полярни изследвания.
Нейните научни интереси са в областта на опазването на биоразнообразието, управлението на околната среда, екосистемни услуги, геопространствен анализ и горска екология.
Като полярен изследовател е участвала в две български антарктически експедиции. Росица Янева е член на Българския антарктически институт, Българското географско дружество и Българската картографска асоциация. Гл. ас Янева споделя:
"Една от целите на Океанското споразумение е да се създадат механизми, с които да се дефинират и регулират защитени зони, които са извън юрисдикцията на държавите. Това са зони в моретата и океаните, които не са част от акваторията на нито една държава. Важно е това споразумение да се ратифицира и от България.
Само по себе си това споразумение е един исторически момент за защитата на природата, за всички, които са ангажирани с нея и имат отношение към опазването на биоразнообразието и на екосистемите на нашата планета. Беше необходимо повече от 20 години работа по това споразумение. Може би този процес беше толкова дълъг, за да се даде необходимото време на всяка една държава - членка на ООН, да предприеме съответните стъпки в посока на подписването и ратифицирането на самото споразумение.
Една от най-големите заплахи за нашата планета е загубата на биоразнообразие и загубата на хабитати."
Вие самата сте били два пъти на полярна експедиция в Антарктида. Какво се вижда и какво наблюдават учените в Южния ледовит океан?
"Вижда се с просто око и се чува откъсването на парчета лед от ледниците. И разтопяването им, наблюдаваме загуба на значителни количества ледена маса."
До какво води топенето на ледниците?
"То има отражение в най-различни направления. Както променя химичния състав на океанската вода, така води и до загуба на хабитати.Загуба и на хабитати, и на биоразнообразие, променя се целият ландшафт. Загубата на големи количества лед се отразява и на променящия се климат.
Точно районът, в който е разположена българската антарктическа база, остров Ливингстън, е част от архипелага на Южните Шетландски острови, където полярният климат е част от приморска Антарктика. Това е зона, където и най-малките промени в средната годишна температура са видими. Това е една от най-чувствителните зони, точно тези зони са най-богати на живот."
Ще цитирам проф. Пимпирев, който казва: "преди 20 и преди 30 години на Антарктида бяхме винаги с много топли дрехи, сега има дни, в които ходим по къс ръкав."Мисля, че по този начин казано ще стане ясно на всеки, как изглеждат означава климатични промени, които се виждат и се усещат дори на Антарктида. До какво води повишаването на морското равнище, защото естествено топенето на ледниците повишава нивото на водата?
"Едно от най-осезаемите последствия от повишаването на морското ниво това са всичките щети, които имат икономически характер.Т.е. по-големи части от земната суша ще бъдат вече под вода. Оттам нататък ще има загуба на местообитания за животинския свят.
Може би най-важната част в документа е създаването на механизми за опазване на биоразнообразието и създаване на морски защитени зони в международни води.
Какви са причините България да е подписала споразумението, но да не го е ратифицирала?
"Не мога да коментирам решенията на изпълнителната власт да не ратифицира досега това споразумение, но определено една от причините е тази турбуленция, която беше в нашата държава с непрекъснатата смяна на правителства. Това, което е необходимо да се направи, е да се предприемат доста законови промени. Има редица мерки, редица нови законопроекти, които трябва да се подготвят."
Океанското споразумение обхваща повече от половината от океаните, които не попадат под юрисдикцията на отделните държави. Споразумението се стреми да запази именно тази огромна част от океанските басейни и животинския и растителния свят в тях.А човечеството, познава само 5% от организмовия свят на океаните.
Гл. ас Янева завършва:
"България е морска държава с достъп до световния океан. изследователи имат възможност да правят научни изследвания извън Черно море на борда на научно-изследователския кораб "Св. св. Кирил и Методий", на който му предстои четвъртата българска полярна експедиция до Антарктида."
Можете да подпишете петицията с призив към българските власти за ратификация на Океанското споразумение тук.
