Тя е образована, млада жена, увлечена по астрономия и физика, но отдала енергията и таланта си ная словото. Тя е част от семейството на Радио България – многоезичната програма на БНР, и с гордост днес ви представяме нейната дебютна стихосбирка "Угасването на Бетелгейзе". Тя е Айлин Лазова, която последователите и слушателите на програмата на гръцки език на Радио България добре познават като глас и преводач. И въпреки че истинското познанство между хората е свързано преди всичко с личното усещане за човека и излъчването, което той има, то все пак биографично следва да отбележим, че Айлин е родена през ноември 1994 година в Бургас, влюбена е в морето, обича книгите от малка и е запленена от опитомяването на чужди култури и езици, въпреки че…
"Не пътувам толкова, колкото ми се иска и въпреки че се определям по-скоро като интроверт. Като цяло имам хуманитарна насоченост със засилен интерес към фундаменталните науки, чисто любителски, разбира се" – признава ни лично Айлин.
Младата българка е завършила "Новогръцка филология" в Софийския университет "Св. Климент Охридски", а Радио България и по-конкретно "гръцката редакция" е нейният професионален дом през последните години. Любовта ѝ към изучаване на чужди езици се появила още в училище. Първо с усвояването на английски, а след това и с италианския.
"Много ми харесваше, много красив език е (италианският – бел. ред.). Не е много популярен тук в България, колкото английски, немски, руски примерно, но пък е език с много древни корени, произлизащ от латинския като пряк наследник. И след това, когато се докоснах до гръцкия, разбрахме вече, че това със сигурност е моят език. Защото освен красотата си той има още повече, според мен, история в себе си, още повече древност. Буквално всяка дума има своя легенда. Когато разбрах изобщо за науката етимология, бях пленена от това, колко невероятно е да изучаваш произхода на думите. И че дори най-ежедневните гръцки думи могат да имат корени в гръцката митология, в текстовете на Омир, дори в Библията и това са думи, които гърците използват дори и днес, в ежедневието. А освен това гръцкият е интернационален език, който е пуснал корени в повечето европейски езици. И е много интересно, че когато човек започне да изучава гръцки, винаги идва момент, в който си казва – "А, ето, тази дума я имаме и ние. Ето какво е означавала наистина". И това е много любопитен паралел."
Айлин е убедена, че като балкански езици гръцкият и българският имат доста общо, въпреки че на пръв поглед не си личи. И уточнява, че граматически структурата им наистина е много обща, което е в нейна полза като преводач. В същото време тя определя говора на елините и неговата съвременна лексика като "един безкраен език". "Дори и днес, след толкова много години на практика, продължавам да откривам думи, които никога не съм чувала" – признава с усмивка българката. А в процеса на превод тя е категорична, че обогатява и лексиката си на своя майчин език, в опита да предаде най-точно дадено понятие или чувство.
Определя работата си като предизвикателство, с което винаги е искала да се занимава. Освен ежедневните социални, политически и културни материали, които Радио България предлага на своята аудитория, Айлин Лазова превежда и поезия. При това не толкова много, колкото ѝ се иска. И бърза да разкаже за много "дръзките" гръцки поети, които не са толкова превеждани на български език, а си струва, защото, по думите ѝ, южната ни съседка има страхотна поезия, която все още не е достатъчно позната в България. Цел за бъдещето е да издаде своя книга с преводи на някои от любимите ѝ автори.
"От много години все ми казват хората, че е много трудно да се превежда поезия, а пък аз винаги съм го чувствала като нещо много приятно и интересно. И точно това предизвикателство за намирането на точната дума е нещо, което ми е интересно, защото в по-прозаичните текстове липсва това дълбоко чувство, няма го затруднението от превода, което за мен е смисълът. Но мисля, че специално за стихотворната форма може би трябва човек да е малко поет, за да се справи добре. Добрият преводач на поезия трябват да успее да почувства каквото е почувствал авторът, да познава добре изначално него, творчеството му, мотивацията, която е имал, за да напише това стихотворение. А щом успява да има същото чувство, това означава, че и той е поет в същността си и има много добро познание за езика" – разкрива професионалната си философия Лазова.
Поетът в нея се ражда още в детството в Бургас, с първите искрени и недотам изпипани строфи. Не помни първата си публикация, но добре помни първото си участие на Националния младежки конкурс за поезия "Веселин Ханчев" в Стара Загора, от който през годините е била нееднократно награждавана. Именно това е мястото, което я среща с общност от себеподобни пишещи хора. Хора, които я подтикват да чете повече съвременна поезия, да пише своя такава и най-важното – да я издаде. Едни от тези хора са Анна Лазарова и Георги Гаврилов, които я подкрепят в това да публикува и първата си авторска стихосбирка "Угасването на Бетелгейзе".
"Книгата е много дълго обмисляна, много дълго подготвяна, най-вече заради моя перфекционизъм. Вътре има стихотворения, които са отпреди десет години дори, просто защото, за да стигна до момента на издаване на книга, исках да съм сигурна, че съм написала най-доброто, че съм го редактирала и съм го изпипала до съвършенство, доколкото мога. Исках да изразява това, което чувствам и с най-доброто, което мога до момента да напиша. И когато вече всичко според мен беше готово, се обърнах към издателите ми. В книгата има доста теми – и гръцка митология, и по-семейни стихотворения, има и такива на дълбоки теми, които ме интересуват, като смъртта например. Аз винаги съм обичала да си задавам най-тежките, най-фундаменталните въпроси, затова имам голям интерес към физиката. Въпроси като "Как е възникнала Вселената?", "Какво е времето?", "Защо се е разширявала тази Вселена?"… Въпроси, на които дори учените в областта не могат точно да отговорят и които са по-скоро философски, отколкото научни. Но аз винаги съм искала точно на такива въпроси да отговоря и моят начин е чрез поезията."
Думи, в които откриваме отговор и на въпроса за избора на заглавие на книгата на Айлин - "Угасването на Бетелгейзе". Бетелгейзе е червен свръхгигант, който си е изгорил цялото водородно гориво в ядрото си и според учените е звезда на прага на финалния етап от съществуването си. В очакване да избухне в Супернова и след това да угасне. Редактор на стихосбирката е Анна Лазарова, корицата е дело на Яна Георгиева, а самата книга излиза с финансовата подкрепа на Национален фонд култура по проект "Дебюти".
А защо един човек, който намира такова вдъхновение в еволюцията на звездите, не е избрал именно тях за свой професионален пътеводител, може да чуете от интервюто на Весела Кръстева с Айлин Лазова:
