Международната конференция на учени в Дряново е като световно по футбол, само че за археолози, казва един от участниците във форума, който събра в града учени от 26 държави, водещи специалисти от Европа, Азия и Северна Америка.
Именно край Дряново, в пещерата "Бачо Киро", при проучвания между 2015-а и 2021-а година бяха направени открития с глобално значение – останки от първите разумни хора в Европа отпреди 46 хиляди – 45 хиляди години. Артефактите са изследвани със съвременен метод за извличане на ДНК, а чрез най-модерни технологии и съвременни методи за радиовъглеродно датиране учените успяват да стигнат до нови данни, за да можем да си обясним първите стъпки на разумния човек по европейските земи. Въз основа на находките и артефактите специалистите възстановяват историята и създават реална картина на тогавашния живот.
Находките от пещерата се показват за първи път в изложба, която е подредена в Историческия музей в Дряново. Експозицията е озаглавена "Наследство в камък и кост" и включва фрагменти от човешки кости, каменни сечива и лични украшения, които разказват за живота и мисленето на първите хора на континента.
Целта на учените е не само да покажат как са изглеждали тези хора, но и как са мислели, оцелявали, препитавали и как са общували със света около тях, посочва д-р Ценка Цанова от Института за еволюционна антропология "Макс Планк" в Лайпциг, Германия. Д-р Цанова е модератор на международната конференция в Дряново, тя ръководи последните изследвания в пещерата край Дряново и изтъква, че обектът е изключително добре запазен.
Сред експонатите в изложбата особен интерес предизвикват едни от най-старите лични украшения в Европа, изработени от зъби на пещерни мечки. "Тези находки говорят за раждането на символичното мислене и за желанието на човека да остави следа", посочва още д-р Цанова.
Хомо сапиенс тръгва от Африка и през Изтока се заселва в Европа, като това започва от района на сегашна България. Находките в пещерата "Бачо Киро" говорят за много добрата организация на съвременните хора, чрез която успяват да оцелеят и да се разселят.
Мислили са абстрактно, ходили са на лов на стотици километри, разказва доц. Николай Сираков, с чието участие са първите съвременни разкопки в пещерата, а години по-късно ръководи българския екип в международното проучване. За пътя на първия съвременен човек в Европа, тръгнал от нашите земи, доц. Сираков пояснява:
"Тази популация на Хомо сапиенс, на съвременния Хомо сапиенс, след това напуска нашия район, отправя се на Изток през централна Азия чак до Североизточна Азия към Беринговия проток. Там се установява за по-дълъг период, почти 10 хил. години. След това участват в заселването на новия свят, на Америка".
Генетичният материал показва, че неандерталците и Хомо сапиенс са имали контакти и са живели заедно без конфликт, подчертават учените, които имат големия шанс да са изследователи на толкова значими открития за науката.
Снимки: Велина Махлебашиева
Целия репортаж на Велина Махлебашиева в предаването "Хоризонт за вас" чуйте в звуковия файл.
