Отбраната е следващият много важен стълб, който трябва да градим заедно в обединена Европа, заявява в интервю за "Събота 150" бившият австрийски канцлер Волфганг Шюсел. Неговото правителство от първите години на века е първото, изградено върху коалиционно партньорство с крайната десница (Партията на свободата), и се смята за преломен момент в най-новата история на Австрия и Европа. Шюсел е канцлерът, под чието управление Виена еврото влиза в обращение през 2002 година.
Членството в Европейския съюз и в еврозоната ли бе решаващият фактор Австрия да запази стабилността си през последните десетилетия?
"Първо, членството в Европейския съюза е напълно завършено с единния пазар, Шенгенската зона и еврото. Ако пропуснете едно от тези неща, то не е пълноправно. Затова силно приветствам присъединяването на България към еврозоната от 1 януари догодина. Ще бъдете пълноправен член на Европа, на Европейския съюз и ще имате думата във всички важни области. Това е най-важното."
България обаче се присъединява към еврозоната в период на много геополитически и икономически предизвикателства - дори да приемем, че кризата около Ковид 19 е преминала, имаме новата митническа политика на Съединените щати, кризата в Близкия изток, бруталната война на Русия срещу Украйна.
"Вярно е, имаме икономически спад и то не само през последните три години. Ако погледнете равнището на инвестициите, то повечето от западноевропейските държави, включително Австрия, са изостанали с шест години. Това е тъжно и не е нещо, с което сме свикнали. Бяхме свикнали доходите и икономиката ни да растат. Трябва да реагираме.
Когато говорим за сигурност, в продължение на 30 години от края на Студената война, т.е. след 1991 година, се радвахме на мир. Дивидентът от този мир бяха милиарди евро, които инвестирахме в социалната ни система. Но всичко свърши. Войната се завърна – срещу Украйна, в Близкия изток. Необходимо е да защитаваме начина си на живот, границите си и въздушното си пространство.
Затова си мисля, че идва ред за следващата стъпка. След единния пазар, Шенген и еврозоната трябва да бъде изграден общ отбранителен щит по границата и във въздушното пространство за Европейския съюз. Надявам се, че Австрия и България ще участват и в този процес."
До преди пълномащабната война на Русия срещу Украйна беше немислимо Финландия и Швеция да се присъединят към НАТО, но сега това е факт. Австрия все още не е член на Алианса. Как виждате ролята й в отбранителната политика на Европа и можем ли да очакваме Виена да направи крачката, която Хелзинки и Стокхолм извървяха?
"Опитах се да поставя въпроса за членство на Австрия в НАТО преди около 25 години, но не бива да забравяте, че когато влязохме в Европейския съюз, променихме конституцията си. С мандат на ООН и с мандат на Европейския съюз неутралност няма. Ако Брюксел вземе решение по определена политика, Австрия може да бъде част от изпълнението му. Това е важното. Между другото, когато Финландия и Швеция влязоха заедно с нас в Европейския съюз, също промениха позицията си по отношение на сигурността, вече не бяха неутрални, макар и да не бяха формално част от военен съюз.
Сега Швеция и Финландия се присъединиха към НАТО. Но мисля, че в обозримо бъдеще, като се има предвид какво правят Съединените щати под ръководството на Доналд Тръмп, а може би и след неговия мандат, европейският стълб на НАТО трябва да бъде укрепен. Трябва да сме наясно - Австрия също - че се нуждаем от обща европейска отбранителна политика и Виена трябва да бъде част от нея."
Как виждате това сложно партньорство между Съединените щати при администрацията на Тръмп и Европа?
"Не ни е лесно, защото винаги сме виждали в Америка приятел и стратегически партньор. Позволихме си да се отпуснем твърде много, да оставим отбраната си на американците, на страна от друг континент и с по-малко население от Европа. Странно беше, а имаше и сигнали от предишните президенти – Обама, Джордж Буш-Младши, Бил Клинтън – че трябва да инвестираме повече в собствената си сигурност.
Надявам се, че Америка все пак ще остане наш партньор. Европа все още е силен икономически играч, но не сме сами на световната сцена и трябва да търсим силни партньори. Съединените щати биха могли да бъдат такъв, но също така Меркосур, Турция, Африка, Индия, Япония, Канада.
Европа е добър партньор, защото не доминираме над никого, не се стремим да бъдем суперсила в политически или военен план. Мисля, че повечето страни гледат именно по този начин на Европа. Номер едно сме в международната търговия. Първи сме по инвестиции в Африка. Европа трябва да остане открита за света и да подкрепя многонационалните институции като Организацията на обединените нации."
Изброихте много държави на различни континенти, но не и Китай - втората по големина икономика в света. Пекин е и партньор, но и огромно предизвикателство пред Европа.
"Намираме се в много сложна ситуация, но не бива да изключваме Китай. Не бива да се отнасяме към него като към враг. Китай е наш традиционен икономически партньор. Предизвикателство за нас е зависимостта ни от американските чипове, потребителските стоки от Китай, от енергийните ресурси от Русия. Трябва да намаляваме тези зависимости, но никога да не се отказваме от преговори и търговия."
Не ви ли плаши обаче нарастващият евроскептицизъм, особено при крайно десните? Вие ръководехте правителство, в което за първи път крайно дясна партия влезе във властта?
"Не бива да забравяме, че евроскептицизмът се среща и при крайнолевите - не само при крайно десните. Това е демокрацията. Няма един диктатор, който да диктува едно мнение на всички. Винаги има различни мнения. И мисля, че това е добре, защото това е нашата демократична система. Няма единодушна подкрепа за всичко - за Европа, за нашата демокрация, за нашия начин на живот. Тази непрекъсната борба на мнения, възможности, приоритети всъщност е демокрацията.
Изобщо не ме тревожи скептицизмът, защото Европа не е рай. Имаме много от какво да се оплакваме и какво да подобрим в Европейския съюз. Прекалено бюрократични сме. В някои сфери се месим твърде много, а в други като отбраната, не се месим достатъчно. Трябва да направим повече.
Но това е нормалният начин да подобрим демократичната система, да подобрим Европейския съюз. Аз изобщо не съм скептичен по отношение на някои критики към съюза. Доста проблематично щеше да е, ако никой не се оплакваше, защото винаги можем да бъдем по-добри."
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
