Чуй новината: Интервю с Франц Враницки, под чието управление Австрия става част от Европейския съюз.
Както можете да си представите, в самото начало членството на Австрия в Европейския съюз беше нещо много ново за нас, не бяхме свикнали с него. Така че основната ни политическа задача и най-важното беше да се обясни защо правителството продължава напред и иска държавата да стане член на Европейския съюз. Това не беше много ясно в началото, затова започнах кампанията в края на 80-те години. И след това всичко приключи с преговорите в Брюксел през 1994 г.
Подготовката беше шест или седем години. Според нашата конституция трябваше да проведем референдум за членство в Европейския съюз. Политически беше изключително важно да спечелим референдума, защото без ясно "да" на нашия народ, не бихме могли да влезем в Съюза. И затова трябваше да работим усилено през 1994 г., когато се проведе референдумът. Чувствахме се сякаш провеждаме предизборна кампания.
Всички министри от моя кабинет, социалните партньори и експертите от Централната банка, синдикатите и бизнес общността - всички бяха много категорични в убеждението си, че Австрия трябва да стане член на Европейския съюз. В крайна сметка референдумът завърши с 66% "за" от австрийския народ. Това беше много, много добър резултат, защото, разбира се, имаше и опозиционни гласове.
Както във всички останали държави, където се провежда референдум, в който е включен и договорът от Маастрихт – документът, с който се създава еврото.
В сравнение с други страни, които по същото време се опитаха да се присъединят към Европейския съюз - Финландия, Швеция и Норвегия, имахме най-добър резултат. Финландия също имаше много добър резултат, Швеция - добър положителен резултат, но не толкова добър, колкото Финландия и Австрия. Норвежците отхвърлиха приемането. Както знаете, към днешна дата Норвегия още не е член на Съюза.
Ние се присъединихме в началото на 1995 г. и влязохме в еврозоната в края на века. През 1999 г. се използваше само за счетоводни цели и трансакции, а през 2001 г. представихме самите монети и банкноти. На 1 януари 2002 те влязоха в обращение.
Как се промени австрийското общество след присъединяването към Европейския съюз и въвеждането на еврото?
Изцяло политическите усилия за присъединяването към Европейския съюз, както и към Еврозоната, бяха ново послание за австрийския народ. Нека ви напомня, че от 1945 г., когато Австрия трябваше да бъде пресъздадена, австрийските политици и предприемачи нямаха никаква идея да се присъединят към какъвто и да е вид европейска интеграция.
Първата ни стъпка беше да се присъединим към Европейската зона за свободна търговия. И това беше много важно, защото помогна на външната ни търговия и подкрепи усилията ни да създадем икономически растеж, да осигурим работни места и изобщо – да имаме работеща икономика. Но след това все повече и повече откривахме, че поради външнотърговските ни отношения предимно с държавите от Европейския съюз, страдахме от дискриминация, защото не сме членове.
Това не беше открита дискриминация или умисъл за такава. Просто отношението към нас произтичаше косвено, защото не бяхме член на Европейския съюз. Това трябваше да е част от австрийската политика, защото някои хора смятаха, че присъединяването към Европейския съюз автоматично ще доведе до членство в НАТО. А членството в Алианса изобщо не беше приветствано.
Други хора казаха, че Германия е толкова доминираща в Съюза, че ако се присъединим към него, ще повторим т.нар. Аншлус (Anschluss – присъединяването на Австрия към Нацистка Германия през 1938 г.). Можете да си представите колко огромни бяха усилията на правителството да подобри и коригира целия икономически и политически дебат в страната. Изведнъж много от старите обстоятелства бяха поставени под въпрос и затова беше толкова необходимо и важно политическият момент на осъзнаване, че трябва да бъдем по-дълбоко интегрирани в европейските институции.
Бруталната война на Русия срещу Украйна постави и нови въпроси. До преди няколко години беше немислимо Финландия и Швеция да се присъединят към НАТО, но сега те са членове на отбранителния алианс. Време ли е и Виена да направи тази крачка?
Това е много важен въпрос в Австрия. Конституцията ни и цялата ни политическа система се основават на принципа на неутралитет. Присъединяването към НАТО би означавало отказ от неутралитет. В Австрия няма преобладаващо позитивно намерение да се откаже от статута на неутралитет, въпреки опасностите, които идват от войната срещу Украйна.
Австрия обаче отдава голямо значение на това да бъде част от европейската система за сигурност. Затова преди години разработихме т.нар. Партньорство за мир с НАТО. Австрийската армия си сътрудничи с други държави, с техните войски. Правителството във Виена много ясно обясни и се увери, че дори при условията на неутралитет, ще предложим и ще осъществим пълното си сътрудничество възможно най-добре и с партньорите, на които разчитаме в отбранителната си политика.
