В "Събуди се, България!" – ефирната поредица на "Terra Култура" в навечерието на Деня на народните будители – търсим будителската мисия и връзката между традицията и модерността, като отправяме и отговорно послание за бъдещето. Бъдещето, което започва от нашата история, култура и самочувствие.
В епизод 4: "Мисията продължава" историкът проф. Пламен Митев говори за историята и пантеона на будителството – същност, личности, наследство.
Проф. Митев разказва: "Преди 103 години, когато тръгва тази голяма идея да се отдаде почит на българските будители (през 1922 година), замисълът е бил свързан с онова, което преживява България през двете балкански войни и Първата световна война. Едно много тежко сътресение във всички области на обществено-икономическия, политическия и културния живот. И в личен план голяма драма, която трябва да бъде преживяна – няколко поколения българи вярват в нещо и изведнъж идеалът за целокупна, силна, независима България пропада. Въпросът е защо?"
Идеята да се потърси опора в миналото, в примера на нашите будители, по думите на проф. Митев, е силен ход на правителството на Ал. Стамболийски. Тогавашният министър на народното просвещение Стоян Омарчевски организира национално отбелязване на празника, като целта е най-вече да бъдат вдъхновени младите българи.
Проф. Митев коментира съвременното желание да припознаваме всеки образован човек и професионалист в сферата си като будител: "Този вид будителство, за мен, не отговаря на смисъла на празника по начина, по който той е замислен преди години."
Левски, дори когато греши, е готов да признае грешката си и да продължи напред. Апостола носи отговорност за своите дела и думи – нещо, което не виждаме в следващите 150 години напред. Ето защо, според проф. Митев, не можем да приравняваме възрожденските будители със съвременни хора, които се отличават в изпълнението на своите професионални задължения. Будителството не е свързано с очакване за моментно признание. Въпросът е доколко делата на нашите успешни спортисти, учители, учени наистина имат ефект върху младите хора, за да останат те в своята родина, да направят нещо, така че животът в българско да стане по-добър, по думите на госта.
Професорът говори за работата със студентите и удоволствието от преподаването в университет: "Днешните студенти не мислят в рамки и идеологеми. Широко отворени са към различните възможности за обяснение на нашето минало. По-подготвени са в езиково отношение."
Предизвикателството, според проф. Митев, е в това, че "учебникарското съдържание е вкарано в калъп и е много трудно в последствие да промениш наложената мантра, аксиома в мисленето на учениците, когато се сблъскат с документите и възможностите за обяснение на постъпките на един или друг исторически герой. Да видиш в очите на младия човек искрата на интереса, опита да намери свое обяснение – това е магията, харизмата на университетската професия. Истинско удоволствие е да се работи с младите хора. Те са пъстри като личности, имат различни представи и планове за бъдещето. Жалко е, че държавата не предлага достатъчно възможности за реализиране на тези млади специалисти. В областта на археологията, етнологията, чистата история има много възможности, но държавата не поставя като акцент и приоритет развитието на историческите познания."
Проф. Митев заявява още: "Аз съм далеч от мантрата, че историята е учителка на народите, защото се повтарят едни и същи грешки. Да, в човешкото развитие има цикли, войни, революции, въстания, регрес, прогрес, различни мнения, но съвременният човек не е научил нищо повече от философите на Древен Рим и Елада. Историците не са длъжни да изпълняват ролята на учители на политиците. Завършилите Алма матер обаче би трябвало да имат по-разумно поведение, когато в техните ръце попада управлението на татковината. Не може да се поддаваш на партийните страсти, на злободневното мислене."
Историкът споделя мнението си за младото поколение: "Хубавото на всяко поколение е, че има много цветове и възможности пред себе си да се реализира. Не е важно всички да тръгнат под строй към една цел. Добре е всеки да бъде успешен в своята посока, да помага за това, което предстои да се свърши в България. Това е смисълът на празника на будителите – да дава пример на младите какво да направят, как да обичат, как да служат на родината неформално, недоктринерски, не с капаци на очите.
Това ми липсва донякъде в българското образование. През XIII – XIX век, когато първите български будители вдъхват кураж, дават пример, очертават насоките на политическата и духовна еманципация на своите сънародници, са залагали на семейството, образованието, религията. Неслучайно много от тях са духовници и учители."
Проф. Митев завършва разговора с призив: "Да поддържаме духа, който са ни завещали Софроний и Левски – двамата титани на Българското възраждане."
Чуйте целия разговор в звуковия файл:
