В предаването "Аларма" гостува Тодор Стоянов – поет, чиято първа стихосбирка "Апории" излезе съвсем наскоро с логото на издателство "Скрибенс", с редактор Иван Димитров. Това е бавна книга, която събира в себе си времето – книга, в която можеш да се спреш, да съзерцаваш и да мислиш върху думите.
Тодор Стоянов е следвал българска филология в Софийския университет. Сред отличените участници е в националния младежки конкурс за поезия "Веселин Ханчев" (2011), а през 2023 г. е сред избраните автори в конкурса на издателство "Скрибенс" за дебютна книга.
"Инвестирах в свободното си време – най-важното в писането е четенето. Би било добре на една написана от нас дума да се падат десет хиляди прочетени", споделя авторът.
В разговора той разкрива философската основа на своето писане – стремежа да обедини видимото и невидимото, реалното и сънуваното:
"По същество метафората е мисловен механизъм. Тя служи и на изкуството, и на науката – помага ни да достигаме до допускания. А допусканията са важни, защото предпазват от доктрина."
"Как да опознаем нещо, което е непознаваемо? Не можем. Но можем да събуждаме предчувствия за него. Може би най-доброто, което бихме могли да направим, е да се изправим лице в лице с отсъствието на целта. Така бихме били поносими за себе си" – споделя Тодор Стоянов.
В стиховете му присъстват темите за времето, отсъствието, мита и съня – пространства, където поетът търси "всички нива на действителност, с които разполагаме или които само предусещаме".
Сред авторите, които са го вдъхновили, той споменава Борис Христов, Константин Павлов, Иван Динков, Николай Кънчев, Биньо Иванов, а от световните – Андрей Платонов.
Чуйте повече за книгата в звуковия файл:
