2
Панихида по случай 93-ата годишнина от Гладомора в Украйна се отслужи в софийския храм "Света Неделя" този следобед. Почит към загиналите над 3 милиона и петстотин хиляди души от насилствено наложения от руснаците глад отдадоха украинският посланик у нас – Олесya Илашчук, заместникът й Анна Тертична и членове на сдружението на украинските организации в България – "Мати Украйна".
Десетки души, косвено пострадали от наложения глад от съветското правителство на Сталин, изразиха тъгата си, като запалиха свещи. Гладоморът е признат за акт на геноцид от Европейския парламент през 2022 година, и всеки живял в Украйна е чувал история от близките си за него. Това сподели украинският заместник-посланик у нас Анна Тертична.
"Много травматични са тези истории, аз самата си спомням, че за пръв път го чух от моята баба. Много неща не разбирахме. И в началото те имаха право да кажат само за глада, без да кажат за политическите причини за неговата поява."
По думите й целта на геноцида е да се ликвидира украинското население и да се предотврати съществуването на Украйна като самостоятелна държава. В трите сталински Гладомора умират и около 100 000 бесарабски и таврийски българи. "Българите най-много пострадаха след Втората световна война, когато южната част на Украйна бе присъединена към Съветския съюз. И точно в българските села бяха прилагани най-страшните мерки.", допълни Тертична.
Според нея е необходимо да се припомнят травмиращите събития, като се изискват действия и упорство, за да не се повтарят.
