Българският писател Георги Господинов е отличен с италианската литературна награда "Бокачо". Той е един от тримата лауреати на приза за 2023 г. заедно с журналистката Стефания Батистини и драматурга Марко Паолини. Председател на журито на 42-ото издание..
Бугарском писцу Георгију Господинову додељена је италијанска књижевна награда „Бокачо 2023.“ Господинов је један од три лауреата, добитника тог престижног признања, а остала два су новинарка Стефанија Батистини и драматург Марко Паолини. Италијански..
Болгарский писатель Георги Господинов заслужил итальянскую литературную премию „Бокаччо”. Звание лауреата за 2023 год он разделил с с журналисткой Стефанией Баттистини и драматургом Марко Паолини. Председателем жюри 42-го по очереди конкурса был..
“ През тези четири години преминахме през много тежки кризи – от пандемия, през огромна инфлация, бежански вълни, до политическа нестабилност. Като местна власт устояхме и не допуснахме големите кризи да се превърнат в кризи на София ”. Това заяви..
Будучи городом с более чем восьмитысячной историей, София остается неразгаданной даже для потомственных жителей столицы. "Время в Софии течет по своим собственным правилам, и чтобы уловить его в фотографии, необходимо их знать", - говорит фотограф Иван..
Като град с над 8000 години история, София остава неразгадана, дори и за потомствени столичани от няколко поколения. "Времето в София тече по свои собствени правила и за да го уловиш истински във фотография, трябва ги познаваш", отбелязва фотографът..
Те не вършат невъзможни дела, те са хора като всички нас, но въпреки всичко са различни, защото живеят за другите и се раздават. И ако в миналото ни будителите са събуждали народа в името на книжовността, самосъзнанието, духовността, то настоящите..
Кризисният щаб в Царево заседава тази сутрин. Следим дейностите, които се предприемат от общината и държавните институции по нормализиране на обстановката в бедстващия район на Южното Черноморие. Там е и наш репортер. 7 социални услуги в Бургас ще..
"Писателят трябва да има ухо и сърце за тези топли истории, които пазят дъха на устата, която ги е произнесла, за да ги понесе и предаде нататък, особено в днешното време, в което свидетелите си отиват. Колкото повече забравяме, колкото по-малко памет..
Когато всички журналисти напуснат мястото на събитието – онова, на което най-често се е зародил конфликт, а опасността не спира да дебне дори и след края му – се появява Димитър Кенаров . Той наблюдава колкото пространството и случващото се в него,..
