Корабокрушенец се носил 13 месеца в лодка по океана, оцелял със сурово месо от морски птици и с мечтата за тортиля

Мексиканският корабокрушенец от Тихия океан, който твърди, че бил носен от теченията 13 месеца, призна, че през цялото време е бленувал да се нагости поне с една тортиля.

В дългото си приключение той неведнъж бил спохождан от мисълта за самоубийство, за да съкрати страданията си. Но надеждата, че ще може един ден отново да се види с родителите си и перспективата да хапне от любимото си ястие го крепяла, за да оцелее.

Мексиканският рибар Хосе Салвадор Алваренга беше спасен от патрулиращ полицейски кораб на Маршаловите острови миналата седмица на отдалечен атол. Той приближил до брега със 7-метровата си лодка от фибростъкло, носен от теченията в продължение на 12 500 километра.

"Не исках да умра от глад", заяви 37-годишният корабокрушенец, който бе настанен в болницата в Маджуро, столица на Маршаловите острови.

„На моменти ми идваше да се самоубия, но страхът надделя над това мое желание, довери Алваренга, който е дълбоко вярващ католик. Гладът го карал непрекъснато да сънува любимите си ястия. "Но когато се събудех, всичко което виждах, беше морето, слънцето и небето. А аз непрекъснато бленувах за тортиля, за пилешко месо и други неща!"

Освен храната, жестоко му липсвали и родителите. Хосе Салвадор Алваренга заяви, че не е женен, но има дъщеричка Фатима, която горещо желае да види отново.

Роден в Салвадор, той от 15 години живее в Мексико.

Репортери на Си Ен Ен са се свързали в Салвадор с майката на корабокрушенеца - Мария Хулия Алваренга. Тя благодари на Бога, че синът й е жив и здрав.

Хосе Салвадор излязъл в океана да лови акули на 24 декември 2012 г. Компания му правел младеж на възраст между 15 и 18 години. Бурни ветрове ги отвели далеч от брега, а моторът отказал да работи. Младежът починал след 4 месеца, тъй като не издържал на хранителния режим - сурово месо от птици, кръв от костенурки и собствена урина.

"Той не можеше да задържа суровата храна в стомаха си и я повръщаше непрекъснато, спомня си Алваренга. Аз му казвах да яде и да запушва носа си, но и това не помогна!", допълва той.

Младежът умрял от глад и корабокрушенецът бил принуден да изхвърли трупа му извън борда.

Понякога лодката се сблъсквала с твърди предмети - това било знак, че Алваренга е налетял на морски костенурки. Той се навеждал от лодката и ги ловял с ръце.

"Най-тежкото изпитание бе когато бях принуден да пия собствената си урина, след като дълго не беше валял дъжд", призна рибарят.

Най-накрая на хоризонта се появил малкият атол, където се виждал покривът на къща. Не след дълго корабокрушенецът бил спасен. Той бил само по бельо, когато го открил патрулът.