Броят на общинските ръководства, които ще бъдат свързани с интернет достъп от следващо поколение е 29. Това са около 7% от територията на страната. Проектът ще се изпълнява и в още 24 населени места. Достъп до мрежата ще имат 88 държавни и общински институции, 46 училища, 18 болнични заведения, 38 читалища и библиотеки. Достъп до високоскоростен интернет ще имат 277 765 души, което е 8% от населението, живеещо извън областните градове и столицата, или 4% от населението на България.
Проектът за високоскоростен интернет е единственият проект в сектора на информационната и комуникационната инфраструктура у нас, който се финансира с европейски средства, затова той е като бяла лястовичка, обяви Красимир Симонски, изпълнителен директор на Изпълнителната агенция „Електронни съобщителни мрежи и информационни системи“. Общата дължина на оптичното трасе, което ще бъде изградено след приключване на проекта е приблизително 870 км, което като разходи се равнява на изграждането на 6 км магистрала, добави Симонски.
Проектът трябва да приключи през май 2015 г. Общата му стойност е 39 млн. лв., като 85% от общите разходи са съфинансиране от ЕФРР и 15% - от Националния бюджет. Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма "Регионално развитие", съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.
Повече за проекта „Развитие на високоскоростен широколентов достъп в България посредством изграждането на критична, защитена, сигурна и надеждна обществена Информационна и комуникационна техника и инфраструктура” чуйте в репортажа на Яна Спиридонова.
Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Историческите сгради на БНР са темата на днешното ни предаване в деня на 90-та годишнина на Радиото с главно "Р": "Oт "Бенковски", в спомените на Кирил Разсуканов за Родно радио , през "Московска", на ъгъла с "Бенковски" заедно със Здравко Петров, до "Драган Цанков" 4 - старата сграда, с разказа на Теодор Караколев от фондация "Български архитектурен..
В Лозенец още кънти споменът от чутовните кабарета на Сирак Скитник и жена му Олга. Къщата им на ул. „Борова гора“ е създадена по съновидение Старите лозенчани и до днес си спомнят за домашното кабаре на една от най-известните двойки в София преди войната Сирак Скитник (основател на БНР) и съпругата му Олга, наричана от всички Сирачката...
Човекът в радиото и изкуствения интелект - Трябва ли да преосмислим БНР заради новите технологии и трябва ли общественото радио да има по-различен подход към използването на ИИ в сравнение с останалите медии? Събеседници : Никола Тулечки (НТ), инженер, който се занимава с работа с данни. Основател на Сдружение „Данни за добро“ и водещ на..
10 въпроса към генералния директор на БНР по повод 90 годишнината на БНР – Милен Митев и синтез на отговорите му (пълните - в звуковия файл): Винаги бъдещето – Времето се изкривява – Трябва да се опитваме да правим нещата както ще се правят утре. – Традициите са слабата и силната ни страна – Журналистите са се опитвали да бъдат близо до..
Ерсин Мустафов от "JEREMY?" споделя пред Александра Илиева и Елисавета Белеганска за своите отношения с Радиото и мястото на българския език: " Различно е усещането да слушаш музиката си по радиото. Много уютно ми е да слушам на стар приемник. Много време търсехме място за запис, където музиката ни да не звучи зле и китаристът Косьо..
В деня на 90-та ни годишнина, в "Радиокафе" си говорим за любопитни и важни части от историята на радиото. Първият час е посветен на Гласовете на радиото – назад във времето, когато една от най-важните фигури в радиото за слушателите са говорителите . Златният ни фонд припомня гласа на първата говорителка на Радио София през 1933 г., Венче Добрева:..
Разкъсана облачност
Облачно
Предимно облачно