Обикновените хора са независими, останалите са вашингтонски васали

Юлия Владимирова среща едни от най-независимите градски хора - тези, които продават различни вещи от дома си, за да изкарат средно между 5 и 10 лева на ден. Правят го, защото им е приятно, не заради парите. Понякога подаряват кукли на бедни деца. Често обсъждат политически теми, макар и да са в крайна фаза на безнадеждност от случващото се в страната. Срещнах ги, за да си поговорим за независимостта - важен ли е този празник и изобщо съществува ли независимост. Постоянно нещо ли е тя или по-скоро действие?

Хората, продаващи покъщнината си на Попа съжаляват за обезлюдените села и приватизирането на цели индустрии, които са давали хляб на цигани и българи. Ядосва ги и фактът, че от сателит на СССР, България днес отново е жалка на европейската карта, защото изпълнява заповедите на новите братя оттатък Океана, с което пък губи всякакви шансове за независимост и самостоятелни решения за благополучието на хората.

Какво е хубаво и какво лошо, кое бива и кое не бива да правим е предварително зададен план, не политическо решение на българските министри.

"В медиите също няма как да има независимост, защото те винаги защитават нечия гледна точка" споделиха две млади момичета, студентки в Софийския университет.