В балната зала на Двореца можете да посетите изложбата "Италианската мода, родена от мечти", която дава бърз обзор в омагьосаната гора на италианските дизайнери - облекла от Джорджо Армани, Ренато Балестра, Лаура Биаджоти, Мариела Бурани, Джанфранко Фере, Роберто Капучи, Валентино, Джани Версаче и др.
В София можете да се потопите в магията на киното с "Pretino", облекло носено от актрисата Ава Гарднър във филма "Босата графиня" (1956г.) и отново представено по модерен начин от Федерико Фелини, който облича с него Анита Екберг във филма "Сладък живот" (1963г.) Но можете да видите и една фатална рокля, носена от Наоми Кембъл през 1998г. на последното мъжко ревю на Джани Версаче, в което тя излиза с нея накрая и стреля по всички мъже. Това се оказва последното ревю на италианския дизайнер, защото самият той е застрелян след няколко дни пред дома си. Можете да видите и червената рокля, създадена по формите на Клаудия Шифър от Валентино през 1998г., в Националната галерия можете да видите и рокли, носени от София Лорен, Мила Йовович и други актриси и модели.
От 40-те години на миналия век Италия е страната, която "ориентира" и повлиява вкуса на хиляди, благодарение на дизайнерите, утвърдили модните тенденции. Модата като социален феномен е дори обект на академични проучвания. Двете световни войни променят мястото на жената в обществото. Нуждата да отменят заминалите за фронта мъже във фабрики и производства, както и липсата на материали заради разрушената текстилна индустрия, налагат практично облекло - удобно, функционално и по-близко до мъжкото: семпла кройка, надиплени поли или такива с пенсове.
По онова време модата се диктува от модернизацията на обществото. Завоюването на определена свобода от страна на жените - дотогава държани на страна от работа, политика и обществен живот - определя профила на домакинята, която вече не се подпомага от прислугата, а от модерни домакински уреди. Така се утвърждава функционалната, практична мода, характерна за която са късите прически, полите до коленете и дрехите с цип, измислен през 1923г. от Скиапарели, в отговор на влиянието на дадаизма и сюрреализма.
Киното през 30-те години със звезди като Грета Гарбо и Марлене Дитрих, допринася за окончателното налагане на стройната женска фигура. Опитът да се създаде независима италианска мода, така желана от Мусолини, който ограничава вноса на материи като памук, вълна и юта, силно развива производството на коприна, коноп и лен и допринася за изобретяването на изкуствената коприна. Голямата бедност в следвоенниs период обаче поддържа тенденциите за семпло облекло, което обаче се компенсирало от силния грим и изисканите прически. Както често се случва, липсата на средства стимулира въображението: раждат се таланти като Ферагамо, който при липсата на кожи, превръща обувките на платформа в моден елемент срещу течението: или Джулиано Фрати, който създава копчета и бижута от обикновени материи като корк, въже и лико. Така се започва традицията да се ползват аксесоари, които обогатяват основното облекло, като го персонализират. Европа започва да съживява своята текстилна индустрия след войната и предлага нов модел за романтична, женствена и аристократична жена.
Тя се облича с корсети и леко разширени поли с усещане за XIXв. Тежката изолация, в която Италия се оказва след войната води до големи социални сътресения, но и големи реформи - като универсалното право на вот през 1946г. Жените гласуват за първи път, Биеналето във Венеция отваря отново врати, а през 1948г. се провежда и кинофестивалът. Италианците започват да осъзнават собствените си възможности, както и артистичния си потенциал. В този оптимистичен климат, сестрите Фонтана изоставят малкото си селце и идват в Рим, за да започнат своя собствена дейност - най-често срещаната професия за жена, а именно шиенето.
Вносното кино, със способността си да заснема нискобюджетни филми в декорите на откритите през 1937. студия Чинечита, както и естествените археологически локации, довършва процеса. Списания, фотографии, кино. Италианските шивачи бързо се превръщат в говорители на обществото. Триумфира нова модна формула - изцяло в италианска естетика. Променя се и женската фигура - новият тип здрава, закръглена и грееща жена, която блести в конкурсите за красота, се превръща изведнъж героиня на неореализма.
Още подробности може да чуете от разговора на Юлия Владимирова с Маргарита Андреевска.
Надежда Йоцова е израснала в музикална къща – баща ѝ е Христо Йоцов, емблематична фигура в българския джаз, майка ѝ е цигуларка в Симфоничния оркестър на БНР, нейният дядо Георги Йоцов е изтъкнат обоист от Софийската филхармония (със сериозен интерес към барока), баба ѝ Рина Ранджева е пианистка…можем да продължим да изброяваме, но Надежда върви по..
Киноконцерт: Романтичните неволи на Чаплин, Кийтън, Линдер - прожекция с музика на живо. Слушаме Еви Карагеоргу – координатор на събитието: "Това е много специална програма с три неми филма с музика на живо, рядко имаме такава възможност да ги видим" Повече подробности за автора на музиката и други неща, които ще ви заведат на прожекцията - в..
Разказът е на Снежана Маринова - краевед, изследовател на историята на Стара Загора и съавтор на книгата “Мозайка от миналото на Стара Загора”: Къде са секвоите в България? Откъде идват тези в Борисовата градина? Кой е В.В.Попов, чийто постамент за паметник откриваме до секвоите там? "Каква е цената, ако иска един човек като родения в Стара..
Разговорът е със Здравко Петров - урбанист и създател на проекта “Исторически маршрути”: "София никога не е била изостанала, минава през много животи. Била е много различна от това, което можем да си представим - с кьорсокаци и малко черкви, някои, като Света София, превърнати в джамии." Какво е съдържал първия градоустройствен план, кои са..
Прожекции на документалния филм „Скритата красота на Севера“ - повече за филма, заснет с дрон от неговия автор Вивиа Ники: "Северът за моето усещане е много мистично място с изключително много култура, оято е неразкрита." Разказът продължава като филм във филма или като изложба за филма - преценете сами в звуковия файл.
Започва третото издание на „Форум за съвременно изкуство и култура WIDE ARТ“ – за него ни разказва Радослав Механджийски: "Представяме съвременното изкуство през най-различни перспективи. Търсят се пресечни точки между технология и изкуство, психоанализа и изкуство и т.н. Мултижанровите подходи разширяват представите за изкуство." Още за поредното..
Визулен тур в изкуствата – Мария Маринова и Евгения Селвелиева от настоятелството на „Читалище-мечталище“ – на живо в студиото: "Това е гражданска инициатива, която събра съвсем случайно единомишленици. Оказа се, че има страшно много хора, които искат да видят културен хъб, а не прашасали и оставени на командно дишане места. Реално има супермного..
Облачно
Разкъсана облачност
Предимно облачно
Ясно