Италианският моден дизайн, роден от мечтите

В балната зала на Двореца можете да посетите изложбата "Италианската мода, родена от мечти", която дава бърз обзор в омагьосаната гора на италианските дизайнери - облекла от Джорджо Армани, Ренато Балестра, Лаура Биаджоти, Мариела Бурани, Джанфранко Фере, Роберто Капучи, Валентино, Джани Версаче и др.

В София можете да се потопите в магията на киното с "Pretino", облекло носено от актрисата Ава Гарднър във филма "Босата графиня" (1956г.) и отново представено по модерен начин от Федерико Фелини, който облича с него Анита Екберг във филма "Сладък живот" (1963г.) Но можете да видите и една фатална рокля, носена от Наоми Кембъл през 1998г. на последното мъжко ревю на Джани Версаче, в което тя излиза с нея накрая и стреля по всички мъже. Това се оказва последното ревю на италианския дизайнер, защото самият той е застрелян след няколко дни пред дома си. Можете да видите и червената рокля, създадена по формите на Клаудия Шифър от Валентино през 1998г., в Националната галерия можете да видите и рокли, носени от София Лорен, Мила Йовович и други актриси и модели.

От 40-те години на миналия век Италия е страната, която "ориентира" и повлиява вкуса на хиляди, благодарение на дизайнерите, утвърдили модните тенденции. Модата като социален феномен е дори обект на академични проучвания. Двете световни войни променят мястото на жената в обществото. Нуждата да отменят заминалите за фронта мъже във фабрики и производства, както и липсата на материали заради разрушената текстилна индустрия, налагат практично облекло - удобно, функционално и по-близко до мъжкото: семпла кройка, надиплени поли или такива с пенсове.

По онова време модата се диктува от модернизацията на обществото. Завоюването на определена свобода от страна на жените - дотогава държани на страна от работа, политика и обществен живот - определя профила на домакинята, която вече не се подпомага от прислугата, а от модерни домакински уреди. Така се утвърждава функционалната, практична мода, характерна за която са късите прически, полите до коленете и дрехите с цип, измислен през 1923г. от Скиапарели, в отговор на влиянието на дадаизма и сюрреализма.

Киното през 30-те години със звезди като Грета Гарбо и Марлене Дитрих, допринася за окончателното налагане на стройната женска фигура. Опитът да се създаде независима италианска мода, така желана от Мусолини, който ограничава вноса на материи като памук, вълна и юта, силно развива производството на коприна, коноп и лен и допринася за изобретяването на изкуствената коприна. Голямата бедност в следвоенниs период обаче поддържа тенденциите за семпло облекло, което обаче се компенсирало от силния грим и изисканите прически. Както често се случва, липсата на средства стимулира въображението: раждат се таланти като Ферагамо, който при липсата на кожи, превръща обувките на платформа в моден елемент срещу течението: или Джулиано Фрати, който създава копчета и бижута от обикновени материи като корк, въже и лико. Така се започва традицията да се ползват аксесоари, които обогатяват основното облекло, като го персонализират. Европа започва да съживява своята текстилна индустрия след войната и предлага нов модел за романтична, женствена и аристократична жена.

Тя се облича с корсети и леко разширени поли с усещане за XIXв. Тежката изолация, в която Италия се оказва след войната води до големи социални сътресения, но и големи реформи - като универсалното право на вот през 1946г. Жените гласуват за първи път, Биеналето във Венеция отваря отново врати, а през 1948г. се провежда и кинофестивалът. Италианците започват да осъзнават собствените си възможности, както и артистичния си потенциал. В този оптимистичен климат, сестрите Фонтана изоставят малкото си селце и идват в Рим, за да започнат своя собствена дейност - най-често срещаната професия за жена, а именно шиенето.

Вносното кино, със способността си да заснема нискобюджетни филми в декорите на откритите през 1937. студия Чинечита, както и естествените археологически локации, довършва процеса. Списания, фотографии, кино. Италианските шивачи бързо се превръщат в говорители на обществото. Триумфира нова модна формула - изцяло в италианска естетика. Променя се и женската фигура - новият тип здрава, закръглена и грееща жена, която блести в конкурсите за красота, се превръща изведнъж героиня на неореализма.

Още подробности може да чуете от разговора на Юлия Владимирова с Маргарита Андреевска.