Името на световноизвестния хореограф Иво Димчев започна да излиза на повърхността в културната ни реалност в последната година и малко. За тези, които познават творчеството му извън жълтото и елементарно говорене около скандалното (за много хора по света голотата, хомосексуалните отношения, сексът, пенисите отдавна не са табу), той е един от съвременните артисти на пърформанса и физическия театър, които създават изключително мощни визуално спектакли. В много световни културни столици, както и в България, Иво Димчев играе представления като Lili Handel, P Project, I Cure, а на 26-ти от 22ч. в новия театър "Азарян" можете да гледате и импровизационната опера Operville, играна досега само в Брюксел, Амстердам и Ротердам.
Над 30-те представления на Иво Димчев атакуват всички установени човешки норми. Бутащ до крайност докъде изобщо стига пределът, той често въвлича публиката в тях. Провокацията и разголването на тялото и посланията започват и в първите му физически пърформанси като Lili Handel.
На въпрос дали му се струва, че българската публика на спектаклите е по-консервативна от тази в Берлин и Ню Йорк, Иво Димчев отговаря, че не открива абсолютно никаква разлика. Според него едно общество, което реагира остро срещу голотата, би било здравословно да се подлага по-често на подобни експерименти, за да стопи изкуствено наложените морални и религиозни граници. В интервюто Иво Димчев разказва и защо напуска НАТФИЗ - как по-освободеното му мислене за театър се сблъсква с по-старата система:
"От мен се искаше да взема един разказ на Чехов и да илюстрирам на сцената написаното. На мен пък това ми беше адски безинтересно и исках да създавам авторски театър, на границата между танц и театър, в по-изчистена форма, където не е необходимо да се изграждат станиславски и психологически образи. Търсех нещо повече."
Разговорът с Иво Димчев не подминава и съществуващото до преди няколко месеца място "МОЗЕЙ", което той трансформира в място за концерти, пърформанси, изложби и сцена, освен за собствените си спектакли, така и за други български артисти. Артистът сподели пред "Джинджифил", че мястото му е коствало много време, а и чисто политически предпочита да не се локализира в едно единствено пространство, а попада артистично в различни места и контексти и да не зависи дълго време от едно място, т.е. сцената му да се превръща в институционализирана.
В аудиото можете да чуете цялото интервю на Юлия Владимирова с Иво Димчев - за физическите усилия на тялото в един танцов експериментален театър, защо, ако за някой голотата и оралната любов на сцената е проблем, това означава, че обществото ни има проблем и не на последно място - музикалните превъплъщения на Димчев -Songs from my shows. В този музикален проект, Иво Димчев събира 15 песни от различни свои спектакли и ги представя като самостоятелни и независими музикални опуси. Концертът е показван с голям успех това лято във Виена, Ню Йорк, Белград, Сао Пауло, Брюксел, Париж, а вие можете да го гледате на 12-ти ноември в новото пространство за съвременен танц и пърформанс в подлеза на НДК - ДНК.
„Квартет за края на времето“ на Николай Константинов черпи вдъхновение от едноименната композиция на Оливие Месиeн – създадена в плен, но устремена към безвремие. Видео инсталации и скулптури от контейнери, облечени с мотиви от българското везмо, се вплитат в съвременна визуална партитура за идентичност, граници и памет: "Преди 35 години исках да..
Вили Стоянов за премиерата на концерта на Филип Павлов за тромбон: "Филип Павлов е доста креативен, имах удоволствието да свиря негово произведение за туба и тромбон. Изключително провокативен - живеещ в романтичното на музиката, там някъде се откриваме. Неговият Първи концерт бе задължителен за кандидатстване и сега Вторият ще се изпълни от мен,..
Флор Николова за акцентите в следващия сезон на Софийска филхармония: "Започваме на 11.9 със страхотна, любима програма - Чайковски - Първият концерт за пиано и Четвърта симфония. В календара присъстват много звезди, с удоволствие казвам името на Лиа Петрова, това мило момиче буквално порастна в Зала България и стигна до ББС Промс. Ще имаме и..
Бюфетът в Градската градина (5.8.1878) е със сигурност най-старата питиепродавница според архивите. По европейски посреща и забавлява посетителите си - недалеч от пресечката с ул."Аксаков". Бирарията "Дълбок зимник" е друго от любимите места на софиянци, още преди изграждането на "бирарията" си - носили са я от Княжево. Заедно с "България" (до Ариана) се..
"Старо Павлово", брой единствен - разгръщаме страниците му и гледаме черно-белите снимки, запазили за поколенията очарованието на една отминала романтика с пътуването с "малкото" трамвайче до Бояна (всъщност - съвсем нормален трамвай, какъвто се движеше и по други линии). Специалният разказвач Иван Тодоров представя поредното си изследване върху..
Дупнишката Райна Княгиня в един и същи ден става знаменоска на чета, празнува сватбата си и остава вдовица. Анна Малешевска, дъщеря на македонски поборник, близък съратник на Гоце Делчев, член на ВМОРО, се залюбва с племенника на Хаджи Димитър - Кръстьо Асенов, войвода на Кукушката чета. Тя ушива знамето по проект на бащата на Христо Смирненски,..
Нестабилна земя : Какво значи да играем свободно, как може да изглежда едно пространство за игра и кой има право да го използва? Силвия Чернева и Любов Жеглова с някои от възможните отговори: "Не се случва често да намериш някой, на когото да не обясняваш дълго идеите си - така се срещнахме с Любов, и двете сме архитекти, дезертирали от професията..