Проф. Венцислав Мутафчийски: За всеки лекар е изпитание да помага на отчаяни хора в кризисна ситуация

"Това е предизвикателство за всеки един лекар, за всеки един човек, да попадне в една кризисна ситуация и да работи в такава ситуация, да помага на отчаяни хора с ограничен ресурс, с ограничени възможности за лечебното заведение. Това е истинско изпитание за всеки един лекар. Аз изключително уважавам всички мои колеги, които са били в такива мисии. Виждал съм в реална обстановка как работят колегите от "Лекари без граници". Това е един самоотвержен труд, който няма аналог", посочи проф. Мутафчийски.

В последните войни в Афганистан и Ирак българските медици редовно са представени от предимно травматологични, анестезиологични и хирургични екипи. Началникът на Военномедицинската академия също е участвал в множество мисии зад граница като хирург и е спасявал човешки живот. 

Как местните хора приемат работата на медиците?

"Военните медици имат конкретни задачи, обикновено свързани с военни операции. Но част от мисията на тези болници е да се достигне до сърцето на местното население. Най-прекият път е осигуряване на медицинска помощ. Всеки ден в болницата, в която работих в Афганистан, имаше групи, които се докарваха при нас, за да бъдат прегледани, оперирани, да им се извършват стоматологични услуги. Това съм го виждал на практика", посочи проф. Мутафчийски.

В последния етап на мисиите в Афганистан нашите медици вече са били инструктори на лекарите в болниците в страната:
"Работили сме в редица трудни и реални ситуации, в които сме доказвали нашия професионализъм и не случайно почти всички мисии са били възнаградени със сертификати за отличната работа в тези болници".

Какви са трудностите при работата в страна, раздирана от конфликти?

 "Много неща са трудни, като се започне дори само от климатичните особености, след това не особено комфортната обстановка, в която се живее. Болниците са с ограничен ресурс, предизвикателство се да се работи в такава болница... Например за мен като хирург, при тежки травми, е важно да имам достатъчно консумативи, достатъчно кръв, което е изключително важно за функционирането на такава болница. Аз знаех, че разполагам само с 24 единици кръв и нито една банка повече, което е предизвикателство за работа в такава ситуация", посочи началникът на ВМА.

Той отбеляза, че най-голямата трудност в началото е да се извоюва доверието на останалите лекари. Проф. Мутафчийски сподели преломен за него момент в Афганистан -  в болницата е докарано момче, простреляно с автомат "Калашников" в крака. Имало е спорен момент - дали има кръв в корема, тъй като траекторията на куршума е предполагала такава възможност.

"Не разполагахме с ехографисти. Аз съм и ехографист, разчитам нещата. Поставих твърдо, че няма кръв в корема и усетих брожение и напрежение. В края на краищата след обработката на раната, която извърших, се оказа, че кръв в корема няма. Почувствах как си отдъхнаха колегите и огромното доверие, което имах, безпрекословно, за моето професионално мнение от този момент нататък", сподели проф. Мутафчийски.

За действие в критична ситуация - при атентат и ранени хора, медиците трябва да имат сериозна подготовка - да носят изключителен по обем знания и натренираност, до такава степен, че да се автоматизират различни действия и процедури, които са животоспасяващи.

Още за работата на медиците по време на мисия зад граница и за участието на лекари от ВМА в Балканския военномедицински комитет - чуйте звуковите файлове!