Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Георги Лозанов: Плурализмът на собствеността на медиите е важен за свободата на словото

Да имаш смелостта като журналист да се изправиш срещу натиска

Снимка: БГНЕС
Доц. Георги Лозанов коментира пред Олга Добрева проучването за състоянието на медиите през 2017 г.  на Асоциацията на Европейските журналисти в България, според който политическият натиск върху медиите се завръща, а свободата на словото се влошава. Заедно с резултатите от изследването „Журналистика без натиск 4.0“ беше представен и докладът на фондация „Медийна демокрация“, който изследва състоянието на професията журналист.

- Как бихте коментирали този висок процент на автоцензура сред журналистите ( 26,3% според изследването на АЕЖ)?

- Няма автоцензура, това е самозаблуда. Автоцензурата е фактически съобразяване с някаква цензура. Никой сам няма да си отреже главата. Казва се автоцензура, в смисъл, че няма да им се напомня, но те някъде журналистите са се изправили пред проблема, и после вече го приемат като част от професията, затова да спазват някаква граница да говорят.

Журналистическата професия е една от важните градски професии, която задоволява човешко право - правото на информация. Както лекарите - правото на живот, както адвокатите юристите защитават редица права на човека, така и журналистиката защитава едно човешко право и затова е много съществена за живота в модерния град. Без журналистика хората са лишени от граждански права, които стъпват на правото на информация.

За разлика от другите две професии, тази се прави под натиск. Властта - и политическата, и икономическата, непрестанно има скритата цел да натисне журналистите да не си свършат докрай работата,и да не си я свършат така, както изискват професионалните стандарти, а по-скоро в защита на едни или други техни частни интереси. А на всичкото отгоре това продължи да се нарича журналистика и да се представя за обективно отразяване на социалната действителност.

- Как според вас трябва да се промени закона и медийната регулация?

- Когато има натиск, мерките могат да бъдат в две посоки. Първо, ние сме работили в тази посока да се ограничава натискът и това става главно чрез закон, т.е. законът да се формулира така, че да пречи на политиците да оказват натиск. В момента според Закона за радиото и телевизията медиите са независими и се регулират от независим регулатор, а не от политици, както е било преди. Със закон можеш по някакъв начин да облекчаваш натиска, но донякъде и доста трудно.
Другата посока е: самите журналисти да не поддават на натиска. Техните сили да ги укрепиш, съпротивата на материала. И тука няколко неща са много важни - първо образованието. Специализираното образование. Има нездраво подценяване, но образованието създава репутация, не е непременно по журналистика. На второ място са индивидуалните авторитети в професията, не така журналисти - като някаква мъглява общност, а като индивидуален авторитет да се открои. На трето място е откровеността . Колкото повече журналисти успяват по един или друг начин  да дадат сигнал за това, че са обект на натиск, толкова повече натискът върху тях намалява. За съжаление това е трудно и те трябва да бъдат окуражени в това да говорят.  Наблюдавали сме го много пъти. Журналистите трудно говорят реално за ситуацията си.

- Как си го обяснявате?

- Има много медии и голяма част от тях се издържат от собственици, които печелят парите си от друго. И за тях, за да ги вкарат в медиите те започват да имат много претенции към журналистите. И те знаят, че ако не ги изпълнят, ще отидат на свободния пазар на труда. Обяснявам си го със социална принуда.

Според Георги Лозанов  липсата на плурализъм в медиите и възможността много медии да имат един собственик се отразява на качеството на медиите и професията девалвира. Освен това монополизацията на медийния пазар дава възможност на собствениците на частни медии да не са коректни към журналистите като сключват трудови договори с минимални възнаграждения, забавят заплати и възлагат твърде много длъжности на един човек. Затова според доц. Лозанов концентрацията на медийния пазар трябва да се намали, както е в други страни.

- Навсякъде в по-развитите държави се е случило те и затова са по-развити. Аз затова от много години пледирам за т.нар. прагове на концентрация, които да влязат в закона да бъдат специализирани. Сега концентрацията на собствеността на медиите се регулира от Закона за защита на конкуренцията, но той не е специализиран закон и там не могат да се хванат най-различни особености, свързани с медиите. Например, колко телевизии можеш да притежаваш, колко вестници и колко сайта.

- В България колко можеш?

- Нищо не е казано ясно и достатъчно ефективно. Така че практически  в България може всичко. А още повече, че собствеността вече не е толкова съществена, това е минало. Сега много по-важни са начините на финансиране. Един може да е собственикът, а финансирането да е съвсем друго. Така че ние изпуснахме въпроса да осигурим плурализъм на собствеността.
Плурализмът на собствеността на медиите е много важен, защото тази професия се осъществява под натиск. Журналистът, за да може да е добър журналист трябва да не се поддава на този натиск. Тогава най-вероятно рано или късно ще го уволнят, добрите журналисти ги уволняват. Но е много важно, когато те уволнят, ти като почукаш на съседната врата да не ти отвори същия собственик . Затова фактически е много важен плурализмът на собствеността, защото той е в основата на плурализма на съдържанието. За да имаш смелостта да не се поддадеш  на натиска и когато отидеш при конкурента, той да те приеме и вече носейки славата на журналист с индивидуална позиция. 

Чуйте целия разговор с доц. Георги Лозанов



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Форум, 13.10.25: Отзвук от проблема със сметосъбирането в районите “Люлин” и “Красно село"

Фокусът с коментарното предаване “Форум” тази седмица ще бъде върху различните гледни точки в Столичния общински съвет.  В първия ден от седмицата водещият на предаването Константин Лавсов коментира столичните теми с общинският съветник от ПП-ДБ Бойко Димитров.  Двамата обсъдиха следните теми: отзвукът от проблема със сметосъбирането и..

публикувано на 13.10.25 в 18:35
Александра Мицева

Показват над 150 редки произведения на българското изкуство от престижни колекции

С над 150 произведения на изкуството, обхващащи период от повече от век в българско изкуство, Есенният търг на Artmark България се откроява като едно от най-значимите културни събития на сезона. Селекцията събира редки произведения от частни и престижни колекции, включително акценти от колекциите на спортиста Боян Радев, известен меценат на..

публикувано на 13.10.25 в 17:20

Протест срещу кмета на Елин Пелин заради съмнения за презастрояване и лоша инфраструктура

Оставка на кмета на община Елин Пелин инж. Ивайло Симеонов и на Общинския съвет поискаха на протест в съботния ден жители на община Елин Пелин. Причините – планирано застрояване на коритото на р. Габра, системното спиране на водата и лошата инфраструктура. Предстои одобрението на нов Общ Устройствен План на общината, предвиждащ поголовно..

публикувано на 13.10.25 в 16:54
Игнат Арсенов

При 10% от проверените обекти има несъответствия в изписването на цените в лева и евро

След изтичане на преходния период за търговците съгласно Закона за въвеждане на еврото, Комисията за защита на потребителите извърши засилени проверки в цялата страна. Те са насочени както към начина на обозначаване на цените в левове и евро, така и към изискване на информация за движението на цените на определени стоки. Проверени са търговски..

публикувано на 13.10.25 в 15:45

Юлиан Петров: Българският учител е доволен, когато вижда успехите на учениците си

Висока удовлетвореност и мотивация сред българските учители, нарастващ престиж на професията, подобрени условия на труд и силна подкрепа за младите кадри. Тези позитивни тенденции в България отчита Организацията за икономическо сътрудничество и развитие в изследването TALIS 2024 - най-мащабното проучване в света за прогимназиални педагози и училищни..

публикувано на 13.10.25 в 15:21

Организират научно-приложна конференция "Религия, образование, общество“

Институтът по етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН организира конференция на тема "Религия, образование, общество“ . Тя е отзвук от най-големите обществени спорове напоследък - идеите за въвеждане на нов учебен предмет "Добродетели и религии" в българските училища. Преди дни Народното събрание одобри на първо четене промените..

публикувано на 13.10.25 в 14:59

За осми път ще се проведе Фестивал на съвременната българска керамика

От днес (13 октомври) до 29 октомври 2025 г., за осми път ще се проведе Фестивал на съвременната българска керамика, на който посетителите могат да видят най-актуалните тенденции и индивидуални артистични проявления в керамичното изкуство. Домакин на изложбата е Съюзът на българските художници, а откриването е тази вечер, от 18.30 часа...

публикувано на 13.10.25 в 14:44