Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

В Българския регистър за донори доброволно са се записали по-малко от 3 хиляди души

Трансплантацията спасява живот
Снимка: БГНЕС
Недостатъчната информираност на хората в България по въпросите на донорството и трансплантацията на стволови клетки е сред основните причини за ниския брой донори у нас.

В Българския регистър за донори, създаден през 2002 г., доброволните донори са под 3000, а в Германия например, броят им е над 7 милиона. Това стана ясно на Национална кръгла маса, на която представители на здравното министерство, Комисията по здравеопазване на Народното събрание, специалисти от водещите болници в страната и пациентски организации обсъдиха ролята на трансплантацията на хемопоетични стволови клетки в клиничната практика.

Всяка година стотици болни възрастни и деца, се нуждаят от трансплантация на стволови клетки - метод, който може да доведе до пълно излекуване на различни заболявания - левкемия, тежки автоимунни заболявания.

Българският регистър за донори на стволови клетки е създаден през 2002 г., от 2005-а е член на световния, което прави възможно обмен на подходящи донори в различните страни, посочи проф. Елисавета Наумова - ръководител на Клиниката по имунология с банка за стволови клетки в Александровска болница. По думите й обаче, донорите у нас са много малко:

"Под 3000, което е изключително недостатъчно, за да може нашите пациенти да имат шанса да намерят донор сред българските доброволци. По отношение на особеностите на генофонда на нашата страна, този регистър трябва да наброява минимум 10 хиляди".

Заместник здравният министър д-р Мирослав Ненков, който е работил като координатор по донорство, посочи, че е важно хората да знаят значимостта и какво представлява даряването на стволови клетки, а за това могат да помогнат медиите. Д-р Ненков подчерта, че е важно и гинеколозите да информират родилките за това какво означава даряването на стволови клетки от пъпна връв в публичната банка.

По думите на директора на Агенцията по трансплантация д-р Марияна Симеонова още първата проведена информационна кампания е дала резултат: "Имаме и родилки, които се обаждат, които искат да дарят кръв от пъпна връв за някой друг, не за собствени цели". .

Директорът на Александровска болница доц. Костадин Ангелов съобщи, че се работи за изграждане на център за трансплантация в лечебното заведение:

"В България се извършват около 30 трансплантации на пациенти, които имат нужда от костно-мозъчна трансплантация. Ако направим центъра, който да включва Националната публична донорна банка за стволови клетки с Клиниката по хематология и Клиниката по имунология, ние ще затворим този цикъл и ще можем да трансплантираме костен мозък в нашата държава на много повече пациенти и по този начин на практика ще спестим огромен финансов ресурс, който даваме за трансплантацията на тези пациенти в чужбина".

Проектът е одобрен от здравното министерство и ще се търси финансиране, съобщи зам.-министър Ненков.

Чуйте повече по темата.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Историята оживява - Радиотеатърът, част 1

Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът  е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..

публикувано на 25.01.25 в 16:00

Софийски разкази - Историческите сгради на БНР

Историческите сгради на БНР са темата на днешното ни предаване в деня на 90-та годишнина на Радиото с главно "Р": "Oт "Бенковски", в спомените на Кирил Разсуканов за Родно радио , през "Московска", на ъгъла с "Бенковски" заедно със Здравко Петров, до "Драган Цанков" 4 - старата сграда, с разказа на Теодор Караколев от фондация "Български архитектурен..

публикувано на 25.01.25 в 15:00
Сирак Скитник

Адресите на любовта - Сирак Скитник

В Лозенец още кънти споменът от чутовните кабарета на Сирак Скитник и жена му Олга.  Къщата им на ул. „Борова гора“ е създадена по съновидение Старите лозенчани и до днес си спомнят за домашното кабаре на една от най-известните двойки в София преди войната  Сирак Скитник (основател на БНР) и съпругата му Олга, наричана от всички Сирачката...

публикувано на 25.01.25 в 14:00
Никола Тулечки (вляво) с Даниел Ненчев

90 години БНР - ще ни вземе ли ИИ работата?

Човекът в радиото и изкуствения интелект - Трябва ли да преосмислим БНР заради новите технологии и трябва ли общественото радио да има по-различен подход към използването на ИИ в сравнение с останалите медии?  Събеседници : Никола Тулечки (НТ), инженер, който се занимава с работа с данни. Основател на Сдружение „Данни за добро“ и водещ на..

публикувано на 25.01.25 в 12:03

90 години БНР - в 10-те отговора на Генералния директор Милен Митев

10 въпроса към генералния директор на БНР по повод 90 годишнината на БНР – Милен Митев и синтез на отговорите му (пълните - в звуковия файл): Винаги бъдещето – Времето се изкривява – Трябва да се опитваме да правим нещата както ще се правят утре. – Традициите са слабата и силната ни страна – Журналистите са се опитвали да бъдат близо до..

публикувано на 25.01.25 в 11:34

90 години БНР - музиката е полет

Ерсин Мустафов от "JEREMY?" споделя пред Александра Илиева и Елисавета Белеганска за своите отношения с Радиото и мястото на българския език: " Различно е усещането да слушаш музиката си по радиото. Много уютно ми е да слушам на стар приемник. Много време търсехме място за запис, където музиката ни да не звучи зле и китаристът Косьо..

публикувано на 25.01.25 в 11:23

90 години БНР - гласовете с отношение

В деня на 90-та ни годишнина, в "Радиокафе" си говорим за любопитни и важни части от историята на радиото. Първият час е посветен на Гласовете на радиото – назад във времето, когато една от най-важните фигури в радиото за слушателите са говорителите . Златният ни фонд припомня гласа на първата говорителка на Радио София през 1933 г., Венче Добрева:..

публикувано на 25.01.25 в 10:01