Сънният дефицит ни вади от релси, компенсира се единствено със сън

Това не само споделя проф. Божидар Димитров, но и ни убеждава в минутите за здраве по Радио София.

Проф. Димитров е психофизиолог от БАН, съосновател на Българското дружества по медицина на съня (заедно с д-р Славчо Славчев).

Той изрежда някои факти от живота и науката:

• Кафе, плискане със студена вода или бурна музика не могат да надвият или да компенсират т.нар. сънен дефицит. Той се появява вследствие на недостатъчно или некачествен сън и може да се компенсира единствено… със сън.
• Около 30% от катастрофите се дължат на внезапно заспиване, може да е за секунди, но се стига до фатални последици.
• Лошият сън разболява. По американската класификация има 84 нарушения на съня. Хъркащите хора за някои изглеждат смешни, а те всъщност са нещастни.

От икономическа гледна точка вече е доказано, че превъртането на часовника с час напред или назад (въвеждането на лятно часово време) няма никаква полза. Може би щеше да има ефект преди 200 години. Най-вероятно обаче България няма да промени това, колкото и безсмислено да е – предполага проф. Димитров. И уточнява, че всъщност проблеми създава главно пролетното преминаване към лятното часово време, когато ни се отнема 1 час (сън).

В момента в България се събират подписи под Петиция до Министерския съвет за премахване на порочната практика на смяна на времето два пъти годишно. В нея се посочва, че проучване на 9 европейски университета показва, че лятното часово време има пряка връзка с много заболявания, а разходите в ЕС за медикаменти и др. средства за справяне с проблема, са в размер на 131 млрд. евро годишно.

Хубаво е човек да става от сън, когато се съмва, сам, без принуда, без аларма на часовник или радио – казва още проф. Божидар Димитров. - Ако се събуди в неподходяща фаза на съня, човек може да е в лошо настроение, сърдит или дори нещастен.

Добре е по възможност да се ляга и да се става приблизително по едно и също време. Не може в събота и неделя да си отспим, за сметка на по-малкото спане през седмицата.

За разлика от наложеното становище, проф. Димитров е на мнение, че хранене преди сън е допустим. Желателно е обаче да не се приемат възбуждащи напитки (кафе и газирани с кофеин). Алкохолът също не се препоръчва, защото приспива, но и събужда рано. Не трябва да се чете в леглото, а от таблет или смартфон – да не говорим. Телевизорът въобще не трябва да е в спалнята.

Специалистът препоръчва кратък сън следобед (45 до 60 минути) и дори признава, че го практикува. Ефектът е ободряване и повишаване на работоспособността.

Всеки сънува, но не всеки си спомня.

Във фазата на сънуване (според най-новите теории и експерименти може да не е само една) тогава става най-благоприятното възстановяване, когато спомените и полезните дневни практики и навици се консолидират и остават трайно в паметта, а ненужната информация бива изтрита като в компютър.

Чуйте целия разговор с проф. Божидар Димитров и ще научите още съвети за добър сън, как се провеждат трите степени на консултиране при проблем, както и как той обяснява несъстоятелността във вярата в прогностичната функция на съновиденията.