"Операцията за поставянето на кардиовертер дефибрилатор протича сравнително благоприятно, като една от по-тежките по принцип интервенционална процедура. При дефибрилатори за вторична профилактика при пациенти, преживели внезапна сърдечна смърт с камерно мъждене, се прави тестуване на апарата, когато се имплантира и за целта трябва да бъде изведени в подобно състояние на нерегулярен сърдечен ритъм, за което са в упойка, така че нямат усещане за самата интервенция", обясни пред Радио София доц. Ивайло Кожухаров, началник на Отделението по кардиостимулация в НКБ.
След операцията някои от пациентите остават с неприятно чувство, когато устройството се включи с функцията шок - може да се разтърси цялото тяло, но всъщност това е действието на устройството.
"Този шок им спасява живота, защото ако се прояви тази несъвместима с нормалния ритъм сърдечна дейност, това е единственото, което може да го възвърне към нормална дейност, особено ако е далече от болница. Самата интервенция няма сериозни въздействия върху организма, въпросът е пациентите да свикнат с тази функция", каза доц. Кожухаров. Устройството има още две функции - следи непрекъснато ритъма на сърцето и реагира в момент, в който има дори минимално отклонение. Случай на отхвърляне на устройството от организма до момента не е имало.
Операцията протича по същия начин като едно стентиране - въвеждане на електроди през кръвоносните съдове, в резултат на което в сърцето се въвеждат два електрода. Пациентите не се плащат от самата операция, спира ги сумата, която трябва да доплатят за кардиодефибрилатора, сподели доц. Кожухаров. Те струват 10-14 хиляди лева, а здравната каса поема 6 хиляди лева. Миналата година то е поставено на 132-ма пациенти, според специалистите обаче от него имат нужда ок 200-300 души годишно. В Националната кардиологична болница са направени половината от операциите за поставяне на устройството, извършени въобще в страната.
Още за процедурата и действието на дефибрилатора - чуйте от интервюто с доц. Ивайло Кожухаров!
В края на седмицата анализатори във "Форум" продължават да коментират последните стъпки на български политици в търсене на изход от кризата. Освен продължаващите преговори за редовно правителство, те се спряха на новината за официално полученото от Кирил Петков обвинение на прокуратурата за арестите на Борисов, Горанов и Арнаудова, можем ли..
През започналата 2025 г. общините са изправени пред три големи предизвикателства : 1. Изпълнението на проекти . Те са финансирани по три линии – от Инвестиционната програма, от Плана за възстановяване и устойчивост и от оперативните програми на ЕС. Предстои стартиране на програмата за селските райони; 2. Реформата в системата..
С настъпването на новата 2025 година една от основните храни на българската трапеза - хлябът, отчете ръст в цената си между 20 и 30 на сто. Като причина за ценовия скок се изтъква връщането на 20-те процента ДДС ставка, а според разчетите на Министерство на финансите става ясно, че завишаването на цената е с цел попълването на дупките в новият..
На 1 януари 2025 г. Полша пое председателството на Съвета на ЕС. Основен приоритет пред полското председателство ще е сигурността в Европа, каза пред Радио София посланикът на Република Полша в България Н. Пр. Мачей Шимански. "Хората искат да са сигурни от всякакви заплахи и искат да живеят добре“, посочи той. Н. Пр. Мачей Шимански..
Тя е на световно ниво във всичко, което прави – по талант, по перо, справя се добре и като драматуррг, тя е Елена Телбис – мултифункионален плеймейкър в изкуството. В нейната скромност тя не желае да я наричат драматург, редом с големите имена като Константин Илиев и Стефан Цанев, но дебютът й за спектакъла “Боклук“ печели награда в..
Липсата на приет бюджет и удължителен закон създава сериозни проблеми за небитовите потребители на електроенергия. Няма регламентиран механизъм за компенсиране на свръхвисоките цени, което води до значително напрежение сред предприятията, стана ясно на среща с медиите на работодателските организации и представители на синдикатите...
Трите партии ГЕРБ-СДС, БСП и ИТН не са достатъчни, за да се стигне до редовно правителство. Нужна е подкрепа от четвърта политическа сила , но тук се отваря поле за спекулациите. Това коментира пред БНР-Радио София политологът Георги Киряков . "Досега най-добре щеше да е, ако всяка страна от преговорите направи отстъпка. Но това не..