Илина смята, че конкурсите са полезни, но само ако ги възприемаш като възможност за израстване, а не като "сбор от точки".
Самата тя е от Стара Загора, в семейството й има музикални традиции, дядо й е бил хоров диригент. Започва да свири на пиано, когато е на 5, в Школата в Стара Загора. "После баща ми ми разказа за музикалното училище в София и аз веднага реших, че искам да уча там". Кандидатства успешно след 4-ти клас и оттогава цялото семейство се мести в София.
Илина харесва столицата, забързания ритъм, многото концерти и възможностите за развитие и участие в различни майсторски класове. Работила е с мнозина големи педагози - и у нас, и по света. На въпроса коя музикална епоха й е най-близка, малко изненадващо отговаря, че това е музиката на 20-и век и особено руските композитори като Сергей Прокофиев. От големите пианисти неин идол е Артур Рубинщайн.
Илина Михова е свирила с оркестър (засега ре-мажорния концерт на Йозеф Хайдн), но мечтае да изсвири концерта на Едвард Григ (и сама подчертава, че има още много да учи). Има специално отношение към българската музика и често включва български творби в своите концерти. Ето и утре, когато представя една много интересна програма във Военния клуб (зала "Борис Христов"), в нея има две български произведения - Вариации от Петър Петров и (като финален комплимент към публиката) Песента на Панчо Владигеров, заедно с нейната съученичка - цигуларката Ния Лечева. Иначе всичко започва с Бах, преминава пред една от сонатите на Бетовен, Брамс, Шопен и "един не толкова познат руски композитор - Новаковски". След завършването още не знае накъде ще поеме, но в едно е сигурна - че иска да носи радост на хората чрез музиката.
Чуйте разговора на Лили Големинова с Илина Михова
и не пропускайте възможността да чуете в аванс една - надяваме се - бъдеща звезда в света на клавирната музика.
Днес "Радиокафе" гостува на Община Цариброд – Република Сърбия. Какви ще бъдат предизвикателствата пред българите, които живеят тук през новата година? Това е поредното съвместно предаване на Радио Телевизия Цариброд и Радио София. Зоран Джуров – Председател на Общински съвет Цариброд е първият ни събеседник: "Глобално нещата не са се..
На 25 януари 2025 година, Българско национално радио отбелязва 90 години от издаването на Указ номер 25, подписан от Цар Борис III. С тази наредба-закон радиоразпръскването в България става държавна собственост. Тази дата се възприема за начало на професионалното радио в България: Историята на българското радио обаче се заражда и оформя още..
Разговорът е с Анатолия Тодорова - уредник в Историческия музей “Свищов” и член на УС на Международна фондация “Алеко Константинов”: "Няма друг българския писател, останал с малкото си име, като наш съвременник и приятел. По неговото време Свищов е градът на първите неща. Гражданите в ежедневието си се радват на балове, приеми. Парите са се влагали..
Легендарният поборник, войводата Филип Тотю е имал богат и вълнуващ любовен живот, въпреки строгите правила за хайдутина - да не прескача дувари и да не ходи по жени, нито своя, нито чужда. Точно тях Филип Тотю не спазвал. Той имал три съпруги, съдили са го за двуженство, с последната си жена се събира, когато той е на 65, а тя - на 29...
Националната галерия „Квадрат 500“ представя 21 графични листа на Пикасо, тематично свързани с негови и на други автори литературни текстове, с лични преживявания и прозрения. Подробностите - от Калин Николов, уредник на фонд „Чуждестранна графика“:
Нели Симеонова, изпълнителен директор на компания „Антарта“ за възобновяването на производството на оригиналната българска космическа храна. Техният партньор, Институтът по криобиология и хранителни технологии трети в света е произвеждал космическа храна, а екипът на "Антарта" предлага висококачествени продукти за кратки и дълги пътувания в Космоса,..
С Йордан Радичков, внук на Йордан Радичков говорим за инициативата "Януари - месец на Радичков" която тази година е в Антарктика! Още в края на тази година всички издания на българския писател ще бъдат изпратени в библиотеката на нашата експедиция там: Благодарение на българската мисия в Антарктика и проф. Христо Пимпирев, новите издания с истории..