Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Капанците в Садина - запазени потомци на прабългарите

3
Баби от с. Садина
Снимка: Катя Василева

Капанците са колоритна етнографска група, населяваща 16 села в Търговищка, Разградска и Русенска област. За тях през 40-те години на XX век етнографът проф. Иван Коев изказва хипотезата, че са компактно запазени потомци на прабългарите. Той обстойно изследва капанските шевица, говор, обичай и самобитност, запазени и досега в автентичен вид в село Садина. Открай време местните живеят затворено. Наричат ги още „бучекчии“ или хора с ножове. От незапомнени времена се знае, че всеки садинчанин носи на пояса си нож. 


И днес капанците там с гордост се наричат българи. Пазят и почитат обичаите, свързани с капанската сватба, предшествана от годежа, благата ракия, кичения кравай, олелията с големите огньове, лазаруването и обичаите по Тодоров ден. Заедно с това и традиционната капанска кухня с баницата, наричана плакета, гьозлемите, пилцетата и раките /сухи чушки, пълнени с ориз и булгур/.

Село Садина се намира на 18 километра от град Попово. Разположено е в котловина, обградено от възвишения - Краище, Ак баир и Стойчов баир. През селото минава река Малки Лом, разказа пред Радио София учителката Руска Цонева, която вече е член на пенсионерския клуб "Капанка". С нескрита тъга тя сподели, че преди години в селото е имало три училища, но днес населението е намаляло значително.

СнимкаКметът на Садина Хриска Тодорова с гордост отбеляза, че "няма равна на Садина и селото е на първо място по брой загинали за обединението на България", както и че капанци са известни с пословичното си трудолюбие. Въпреки консервативния дух и съхраняването на традиициите, селото не прави изключение от общата тенденция към обезлюдяване на малките населени места. Днес в него живеят около 930 души, а през 1930 година са били около 5000 души. Поминъкът е зеленчукопроизводство, зърнопроизводство, билкопроизводство, пчеларство. Тодорова обърна внимание, че все повече намалява производството на садинския чесън, до голяма степен поради вноса на китайски чесън.
   



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
С кмета Галя Захариева

С любов не само на 4 лапи

Радиокафе гостува на Община Нова Загора в едно съвместно предаване на Радио София и Радио Стара Загора. В първия час на Радиокафе ни гостува кметът на Община Нова Загора г-жа Галя Захариева . Изнесеното ни студио е на Празника на децата и кучетата - любов на 4 лапи: "Никога не е късно да преоткриеш себе си. Стигнах до ниво национален отбор по..

публикувано на 29.09.24 в 12:24

Софийски разкази - Градски митове и легенди

Разходка из центъра на София развенчава някои градски митове и легенди, като този за уж изровената от бомба вдлъбнатина пред сегашната градинка "Кристал" Каква е истината за т.н. "дупка" и откога е тя, както и за други известни места, като ул. "Търговска", която също не е изцяло жертва на бомби - в звуковия файл:

публикувано на 29.09.24 в 10:35

Историята оживява - архимандрит професор Евтимий Сапунджиев

Кой е архимандрит професор Евтимий Сапунджиев? Защо личността и делата му са с толкова съществен принос в развитието на богословието в България? Той  е духовник, учен, апологет, учител, общественик и пламенен защитник на християнството.  През тази година отбелязваме 140 лета от неговото рождение. Архимандрит Евтимий е роден в Копривщица на 25 юли..

публикувано на 28.09.24 в 16:00

Софийски разкази - Изгубените софийски символи

Разговорът е със Здравко Петров от “Исторически маршрути”. Старата централна гара е един от тези изгубени символи - тя служи от 1888, когато железницата стига до София. Кои са архитектите и инженерите ѝ, както и за други символи на града - в звуковия файл:

публикувано на 28.09.24 в 15:00
Юлиян Стоянов и Илко Градев

Пресечните точки като трето течение

Юлиян Стоянов и Илко Градев са членове на септет The Crossing Points Collective. Третото течение в джаза  (The Third Stream) съществува от над половин век и е много хубаво, че в България млади музиканти продължават търсенията на първопроходците ни в него, в лицето на Милчо Левиев, Симеон Щерев и останалите членове на квартет "Фокус". Акордеонистът и..

публикувано на 28.09.24 в 13:39

Когато хората са се събирали да свирят

Наградата за принос към музикалното изкуство акад. Марин Големинов - от Кюстендил се включва Лили Големинова: "Наградата се връчва на рождения му ден, а той е роден в годината на Независимостта. Тогава хората са се събирали да си свирят в камерни състави. Младите от второто поколение български композитори отиват да се учат в чужбина - той..

публикувано на 28.09.24 в 13:20
Кирил Карамфилов

Повдигаме завесата към убиец номер едно

С проф. Кирил Карамфилов говорим за Световния ден на сърцето - 29 септември: "Традиционно това е ден, в който се опитваме да привлечем вниманието към здравословния начин на живот, да познаваме и нормата, и патологията. Повдигаме завесата към убиец номер едно. Ентусиазмът е заразителен от младите към родителите им. Кулминацията на събитието е разходката..

публикувано на 28.09.24 в 13:03