Наш гост днес бе Марион Пошман, носителка на редица награди за поезия и проза. Тя е сред големите таланти на съвременната немска литература. Родена в Есен, тя завърша германистика, философия и славистика, а днес живее и твори в Берлин. Марион Пошман е автор на 5 стихосбирки, 4 романа, новела и сборник с есета, за които получава над 30 литературни стипендии и отличия. Книгите ѝ „Черно-бял роман“, „Слънцестояние“ и „Боровите острови“ получават номинации за книга на годината.
Преди 5 години тя беше в България, за да представи „Слънцестояние“, а сега българската публика ще се запознае с „Черно-бял роман“.
„Книгите ми имат различни теми, но може би мога да кажа, че моите образи са винаги фигури, които се намират в крайни, гранични ситуации. Субектът и неговата цялостност, неговата неприкосновеност, винаги са поставени на някакво изпитание“, разказа ни Марион Пошман.
"В „Черно-бял роман“ става дума за група немски инженери, които отиват в Магнитогорск, Урал. Те работят в най-голямото стоманообработващо предприятие в света, върху една инсталация, по която тече газ. Работят по един проект за подобряване на условията на живота там. Намират се в особена ситуация, зимни условия, гигантски пейзаж, гигантска инсталация и въпросът е - какво прави този гигантски пейзаж и тази гигантска индустрия с индивида, с човека.
Романът излезе 2005 година и всъщност в него аз се връщам в едно мое собствено автобиографично изживяване. Аз в средата на 90 години сама имах възможността да отида в Магнитогорск и да поживея там няколко седмици.
Бях изключително впечатлена от този гигантски размери във всяко отношение, с които се сблъсках там. Дълго мислих как бих могла да опиша всичко това. Този процес продължи 10 години - докато започна писането на романа и докато той излезе."
Целия разговор на Катя Василева с Марион Пошман – чуйте в звуковия файл.
Културното наследство между 1944 и 1989 е обект на страницата на Стефан Спасов " Забравената цивилизация ": "Избрах втората половина на 20 век, защото не се обръща много внимание към нея. Началото ми бе любителско, само снимах и публикувах. Постепенно това се разви сериозно, опитах се да се свързвам с авторите на произведения, на архитекти на..
Разговорът е с изследователите и генеалози Светлана Дяконова - Арсен - потомка на голям род от Банско и секретар на Българската генеалогична федерация “Родознание” и Ивелин Любенов - индивидуален член на Българската генеалогична федерация ‘Родознание”: "В научната статия на израелските учени Майкъл Чернин и Шай Халеви от Израелската служба за..
Въпреки, че паметта ѝ е почетена с паметници в Белово и родния ѝ Пазарджик, днес малцина знаят името на Мария Сутич – единствената жена в Хвърковатата чета на Георги Бенковски, станала поборничка от любов. Тя и съпругът ѝ, далматинецът Иван Сутич, служител на Барон-Хиршовата железница са младоженци, но когато той решава да се присъедини към..
„Това, което остава“ на Димитрис Георгиев тръгва с гала премиера: "Вдъхнови ме нещо много трагично. В съзнанието ми остана конкретната песен, която вървеше по времето на катастрофата, в която загина баща ми, аз също бях там. В началото това бе първа сцена, проследяваме последствията от един трагичен инцидент. Беше неизбежно да надградим сценария, той..
Вкус: наука за храненето – събитие от Ratio. Какво означава „вкус“? Как го възприемаме, как се променя и какво влияние има той върху начина, по който се храним? Гост – Наско Стаменов, учител в НПГМ, част от "Корпус за бързо гърмене": "Когато човек види, че нещо се случва, нормално е да се запита защо се случва така. Имаме невронна връзка,..
Какво е фасилитиране и как да го правим успешно. На тази тема ще говори Давид Бийота - създател на метода на компаса. За всички, които се интересуват от динамиката в група и искат да водят, обучават и управляват групи от хора. Албена Попова, Сашка Витанова и Северина Митева ни говорят за фасилитирането: "Думата не намери подходящ еквивалент на..
Биляна Савова извървява дълъг път между план “2В” и план “Да бъда”. “Много интересно как изобщо се появи в живота ми цялата тази концепция за план “Да бъда””, разказва тя и се връща към датата 30 май, когато се отбелязва Денят на хората, които живеят с диагнозата “Множествена склероза”. “Идеята е първо да погледнеш към себе си и да си дадеш сметка..