Христо Димитров: Фолклорът е огледало за един народ

В седмицата, когато ще се закичим с мартеница и ще отбележим националния ни празник, отново се обръщаме към всичко изконно българско. Всяка година на 3 март се изправяме пред паметниците на признателността, увековечаващи подвига на тези, които дават живота си за Освобождението на България.  

Патриотизмът е генетичен, казва създателят, продуцентът и хореографът на Националния фолклорен ансамбъл “Българе” Христо Димитров.  За него най-големият български празник е именно 3 март, който не бива по инерция да се превръща в уикенд почивка. По думите му, без да критикува държавата, е необходимо да се отделят повече средства за посрещането на този национален празник, за да се превърне той в нещо обединително за традиционно разединеното ни общество.

Той, обаче е категоричен, че българският дух е много силен и не може да се пречупи. Израз на това е завръщането отново към фолклора, който пък е показателен за новото българско възраждане.
На 26 февруари ансамбъл “Българе” отново ще вдигне публиката на крака със спектакъла “Осмото чудо”. Такова чудо са неравноделните ритми в българския фолклор. Можеш ли да си представиш как един Моцарт, един Бетовен, Бах, които са епохи в музиката, работят с размер 2/4, ¾, 4/4 и някаква баба от пазарджишко, която изобщо не знае, че съществуват ноти и по всяка вероятност дори не може да чете, прави хетерометрични редици или смесени размери, в които единият такт е ⅞ с първо удължено време, а вторият такт е 15/16 с пето? Как става тази работа? Не е ли чудо това.

Според продуцента, ако ние имаме такъв богат фолклор, с който превъзхождаме останалия свят, значи не сме прост народ. Освен това фолклорът е най-доброто огледало за един народ дори за една етнографска група или дори за едно село. Взимаш фолклора му и разбираш за какви хора става въпрос. Например Добруджанските песни са повече за работа и за любов, а Македонските повече за битки, за войводи. Това показва характера. Родопчаните нямат нито една песен за работа - те пеят за любов, за мъката, казва хореографът.

Фолклорът не е единственото голямо богатство в страната ни. Според Димитров дори така характерната за страната ни бедност не е задължително лошо нещо, защото богатството не прави хората по-щастливи и като пример процентът посочи нарасналия брой на самоубийствата в много по-богати и развити държави от нашата.

Въпреки ангажиментите му с ансамбъла, Димитров се захваща и с реализирането на телевизия, защото в страната ни има достатъчно много хора, които искат да рушат и да плюят. Има също така и достатъчно медии, които показват само негативни неща, измислят си сензации и т.н. Тръгвам да правя това с една идеална цел, казва той. И обещава телевизията да представя страната ни в по-добрата ѝ страна, а дори и лошите неща да бъдат казвани по положителен начин.

Според известния хореограф, всичко може да бъде политика, дори новото възраждане, за което говори, е политика, а най-големият политик у нас е бил Левски, но на нас ние трудно да го разберем, защото не сме на духовната висота, на която е бил той. Въпреки това, в момента живеем във времената, за които той е мечтал.