Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Доц. Любомир Киров, НСОПЛБ:

Семейните лекари в България работят много по-добре, отколкото показват данни на Евростат

Доц. Любомир Киров
Снимка: БГНЕС
Преди броени дни Евростат публикува данни за това, колко често българите се обръщат и посещават личния си лекар.

  • Над 52% от хората в България не са ходили на посещение при личния си лекар за 12-те месеца на 2017 г., гласи един от изводите от проучването на Евростат. (В това отношение по-назад са единствено гърците, 60%) Средният показател за ЕС е 24 на сто, тоест 1 от всеки 5 европейци въобще не е посетил джипито си за посочения период.Около 20 процента от българите са направили визита при личния си лекар между 1 или 2 пъти в годината, докато само 4,6% от сънародниците ни са посетили своето джипи повече от 10 пъти годишно. Според данни на Националния статистически институт у нас през 2017 г. е имало повече от 4500 общопрактикуващи лекари (ОПЛ) и над 8000 стоматолози. По брой на ОПЛ на 100 хиляди души население страната ни заема едно от последните места в ЕС - 64 джипита на 100 000 българи. Дания е страната, в която жителите са посещавали най-редовно личния си лекар, и то над 10 пъти в годината - близо 30 процента. Най-висок дял лични лекари на 100 000 души население е регистриран в Португалия - 253. Според анализа - в ЕС има около 1,8 млн. ОПЛ.
Обявеното от Евростат е твърде далеч от истината - коментира пред Радио София доц. Любомир Киров - дългогодишен председател на Националното сдружение на ОПЛ в България. Той опроверга числото, посочено за броя лични лекари у нас - в годината на проучването джипитата у нас, които са работили с пациенти, са не повече от 4300. Ако се разделят регистрираните прегледи за годината (около 30 милиона) на броя здравноосигурени в една практика или въобще за страната, ще се получат по около 5-6 прегледа средно.

Освен това посещаемостта зависи от възрастовата структура на пациентската листа. Не бива да забравяме, че част от българите прибягват до самолечение, други се въздържат от лекарски преглед поради страх или от други съображения. Предполага се, че никой не е взел предвид наличието на около 1 млн. неосигурени, които са извън системата на здравно обслужване, гарантирано и покривано от НЗОК.

Най-вероятно от Евростат са отчели само хората, на които са извършени профилактични прегледи. Да, те са толкова - около 50 на сто. Но острите случаи очевидно не са взети предвид. По наши изчисления 17 до 20 процента от българските граждани наистина не са посетили семейния си лекар по някакъв повод. Ако става дума за острите случаи, това, че не сме били посещавани често, означава само, че добре сме си вършили работата и хората са се чувствали здрави - коментира още доц. Киров.

Той категорично възрази срещу незадоволителната картина на обслужване, описана от Евростат и препоръча да се вярва повече на данните, с които работят българските институции и организации.
Доц. Киров обърна внимание на още един факт. Ако се раздели населението на ЕС (около 520 млн. души“) на 1,8 млн. ОПЛ, ще се създаде впечатление, че има пренасищане с лекари, а това е в противоречие с последните сигнали и тенденции за недостиг на медици.
Чуйте повече по темата в разговора на Георги Нейков с доц. Любомир Киров.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Историята оживява - Радиотеатърът, част 1

Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът  е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..

публикувано на 25.01.25 в 16:00

Софийски разкази - Историческите сгради на БНР

Историческите сгради на БНР са темата на днешното ни предаване в деня на 90-та годишнина на Радиото с главно "Р": "Oт "Бенковски", в спомените на Кирил Разсуканов за Родно радио , през "Московска", на ъгъла с "Бенковски" заедно със Здравко Петров, до "Драган Цанков" 4 - старата сграда, с разказа на Теодор Караколев от фондация "Български архитектурен..

публикувано на 25.01.25 в 15:00
Сирак Скитник

Адресите на любовта - Сирак Скитник

В Лозенец още кънти споменът от чутовните кабарета на Сирак Скитник и жена му Олга.  Къщата им на ул. „Борова гора“ е създадена по съновидение Старите лозенчани и до днес си спомнят за домашното кабаре на една от най-известните двойки в София преди войната  Сирак Скитник (основател на БНР) и съпругата му Олга, наричана от всички Сирачката...

публикувано на 25.01.25 в 14:00
Никола Тулечки (вляво) с Даниел Ненчев

90 години БНР - ще ни вземе ли ИИ работата?

Човекът в радиото и изкуствения интелект - Трябва ли да преосмислим БНР заради новите технологии и трябва ли общественото радио да има по-различен подход към използването на ИИ в сравнение с останалите медии?  Събеседници : Никола Тулечки (НТ), инженер, който се занимава с работа с данни. Основател на Сдружение „Данни за добро“ и водещ на..

публикувано на 25.01.25 в 12:03

90 години БНР - в 10-те отговора на Генералния директор Милен Митев

10 въпроса към генералния директор на БНР по повод 90 годишнината на БНР – Милен Митев и синтез на отговорите му (пълните - в звуковия файл): Винаги бъдещето – Времето се изкривява – Трябва да се опитваме да правим нещата както ще се правят утре. – Традициите са слабата и силната ни страна – Журналистите са се опитвали да бъдат близо до..

публикувано на 25.01.25 в 11:34

90 години БНР - музиката е полет

Ерсин Мустафов от "JEREMY?" споделя пред Александра Илиева и Елисавета Белеганска за своите отношения с Радиото и мястото на българския език: " Различно е усещането да слушаш музиката си по радиото. Много уютно ми е да слушам на стар приемник. Много време търсехме място за запис, където музиката ни да не звучи зле и китаристът Косьо..

публикувано на 25.01.25 в 11:23

90 години БНР - гласовете с отношение

В деня на 90-та ни годишнина, в "Радиокафе" си говорим за любопитни и важни части от историята на радиото. Първият час е посветен на Гласовете на радиото – назад във времето, когато една от най-важните фигури в радиото за слушателите са говорителите . Златният ни фонд припомня гласа на първата говорителка на Радио София през 1933 г., Венче Добрева:..

публикувано на 25.01.25 в 10:01