През 2019 година се навършват точно 120 години от утвърждаването на курорта с държавен акт, посочи Невена Митрева, която бе гост в "Неделното Радиокафе" на Радио София по време на гостуването му в Боровец:
Ние се ласкаем да смятаме, че това е най-старият български курорт, въпреки че колегите от минералните курорти много се сърдят. Но в документите за основаването на Боровец или някогашния Чамкория е записано "курортно място, летно местопребиваване".
Връщайки се назад във времето, представители на политическия и културния елит построяват свои вили в Чамкория, след като през 1897 година се приема решение за допускане на строителство на частни лица. С официалното превръщане на местността в курорт обаче се ограничава частното строителство. Интересното за частните вили от началото на миналия век е, че те са били изградени в различни стилове, а с превръщането на Чамкория в ски курорт започва строителството и на вили в алпийски стил. По стените на много от тях са били окачени картини, закупени от художествена галерия, основана от самоковския художник Павел Францалийски.
Много е сложно да се установи чия е била собствеността на вилите през годините по съществуващите документи, но в книгата "От Чамкория до Боровец" сме наблегнали повече на приноса на техните собственици за развитието на курорта, защото някои от тях са финансирали мероприятия в Самоков, отбеляза Невена Митрева:
Такива са например един от кметовете на София д-р Георги Калинков, който е бил женен за самоковка. Той оставя цялото си наследство за създаването на старческия дом в Самоков. Един от някогашните собственици на вили е и генерал Сава Савов - самоковски герой, командвал 22-и тракийски пехотен полк при битката на Булаир.
Четири са царските дворци в курорта - "Царска Бистрица", "Ситняково", "Саръгьол" и "Соколец", като последният е мястото, където е била зоологическата градина на цар Фердинанд и са отглеждани бизони, мечки и други животни. Районът е бил и ловна зона.
През 1942 г. курортът получава новото си име Боровец и получава статут на летовище. Новото име е утвърдено благодарения на прочутия езиковед акад. Александър Теодоров - Балан. Самият той също има вила в курорта и пребивавайки там цяло лято пише писма до общината с най-различни критики предложения, но в крайна сметка новото име заменя турското име Чамкория (борова гора).
Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Историческите сгради на БНР са темата на днешното ни предаване в деня на 90-та годишнина на Радиото с главно "Р": "Oт "Бенковски", в спомените на Кирил Разсуканов за Родно радио , през "Московска", на ъгъла с "Бенковски" заедно със Здравко Петров, до "Драган Цанков" 4 - старата сграда, с разказа на Теодор Караколев от фондация "Български архитектурен..
В Лозенец още кънти споменът от чутовните кабарета на Сирак Скитник и жена му Олга. Къщата им на ул. „Борова гора“ е създадена по съновидение Старите лозенчани и до днес си спомнят за домашното кабаре на една от най-известните двойки в София преди войната Сирак Скитник (основател на БНР) и съпругата му Олга, наричана от всички Сирачката...
Човекът в радиото и изкуствения интелект - Трябва ли да преосмислим БНР заради новите технологии и трябва ли общественото радио да има по-различен подход към използването на ИИ в сравнение с останалите медии? Събеседници : Никола Тулечки (НТ), инженер, който се занимава с работа с данни. Основател на Сдружение „Данни за добро“ и водещ на..
10 въпроса към генералния директор на БНР по повод 90 годишнината на БНР – Милен Митев и синтез на отговорите му (пълните - в звуковия файл): Винаги бъдещето – Времето се изкривява – Трябва да се опитваме да правим нещата както ще се правят утре. – Традициите са слабата и силната ни страна – Журналистите са се опитвали да бъдат близо до..
Ерсин Мустафов от "JEREMY?" споделя пред Александра Илиева и Елисавета Белеганска за своите отношения с Радиото и мястото на българския език: " Различно е усещането да слушаш музиката си по радиото. Много уютно ми е да слушам на стар приемник. Много време търсехме място за запис, където музиката ни да не звучи зле и китаристът Косьо..
В деня на 90-та ни годишнина, в "Радиокафе" си говорим за любопитни и важни части от историята на радиото. Първият час е посветен на Гласовете на радиото – назад във времето, когато една от най-важните фигури в радиото за слушателите са говорителите . Златният ни фонд припомня гласа на първата говорителка на Радио София през 1933 г., Венче Добрева:..