Моята сфера на действие последните 20 години беше предимно в съвременното изкуство, съвременния танц и театър, всякакви експериментални формати съм опитвал, създавал съм дори нови формати, които не са съществували преди.
От няколко години открих, че имам талант да пиша песни и музика. Преди повече пишех като орнамент към спектаклите си, но откакто разбрах, че мога да пиша красиви песни и откакто, всъщност, хората имат нужда да ги слушат, понякога доста маниакално и то на много места по света, това ме мотивира доста сериозно и последните години цялата ми енергия и време отива за писане на песни.
Иво казва, че е сложно да бъде описан стилът на песните му, но въпреки всичко публиката от Москва до Лос Анджелис ги харесва. Описва ги като смесица между фолк, инди, соул, кабаре, има дори театрален момент и оперно звучене.
В студиото ни Иво каза, че дава път на по-младите, за да експериментират и да бъдат скандални и макар той да е определян от критиката като радикален и скандален, обясни, че никога това не му е било приоритет.
Просто аз се интересувах от новите форми, от новото и различното. Изпитвал съм определени и установени граници и догми в изкуството, морала и т.н. Това ме е интересувало като съвременен артист и мисля, че това трябва да интересува всеки един съвременен артист – да поставя въпроси и да изпитва границите.
В момента като автор на песни, музикант и певец, Иво сподели, че иска да създава красива музика, да достигна душите на хората, имайки много по-малко изразни средства. Това всъщност е голямото изпитание за мен, защото преди аз имах огромната свобода да правя каквото си искам на сцената и да комбинирам всякакви възможни елементи, обясни Иво и допълни, че по някакъв начин е загубил усещането за предизвикателство в контекста на съвременното изкуство и има чувството, че може да направи спектакъл във всеки формат и да има успех.
Обяснява, че публиката при съвременното изкуство е лимитирана и елитарна, повечето сцени са субсидирани от държавата и дали ще има 5 или 50 човека, няма голямо значение, ще си получиш парите. Докато в музиката нещата са различни - там, ако си добър, тогава имаш успех, ако хората те харесват, ако си уникален, ако можеш да предложиш нещо, което друг не може.
За мен много по-предизвикателно е да бъда уникален във формат, който е много ограничен и има много по-малко изразни средства и границите са установени от хиляди години, защото песенното творчество е песенно творчество и песента си е песен.
Докато в съвременното изкуство много по-лесно ми се вижда да бъда уникален и единствен по рода си, защото мога да комбинирам елементи, които друг не може, не е успял или не е помислил да направи.
Да бъдеш уникален във формат, в който конкуренцията е безмерна, когато всеки втори в Лос Анджелис например е музикант, как ти се отличаваш в тази тълпа, в това море от много талантливи хора, за мен това е истинското предизвикателство в момента.
За участията на Иво Димчев в Лос Анджелис, за „селфи концертите“ и за всичко, което очаква публиката тази вечер – чуйте в звуковия файл.
Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Най-старият киносалон в България е “Модерен театър” (известно и като "Цанко Церковски" след 9 септември). Слушаме откъси от рекламен текст за откриването на Кино “Модерен театър”, както и откъси от спомените на Георги Каназирски - Верин за първия кинематограф в София и за първата кръчма, обърната в кино преди създаването на Кино “Модерен театър” в 1908...
Кристина и Михаил Белчеви са заедно от 42 години, а са се разделяли за не повече от четири дни. Животът им е споделена нежност, изпята любов и музика, която докосва струните на душата. И предопределеност свише. Криси чува песента на Лили Иванова “Самота” по текст на Мишо ден преди да се запознаят и си казва „Къде ли са тези сантиментални мъже, които..
„Самотният зрител“ – огледало на обществото ли са новите сериали? Още по темата с Йосиф Аструков , Институт за изследване на изкуствата - БАН: "Темите не са нови, датират още от ТВ - хората са седнали заедно и гледат. Сега всеки се разцепва на малки екрани. Ако гледаш комедия и не ви е смешна, а цялата зала се тресе, и на теб ти става смешно...
Пускането на ИИ “DEEP SEEK” доведе до неочаквани реакции и събития – ЗАЩО? Постига ли се наистина революция с този модел и повдига ли нови въпроси за надпреварата в разработването на технологията? Събеседник по темата ни е д-р Димитър Димитров, част от Института „INSAIT” към СУ „Св. Климент Охридски“: “DEEP SEEK” е модел за разсъждение,..
Графичният роман „Mаус“ на Арт Спигелман излиза за пръв път на български език. Представя ни го неговият преводач - Владимир Полеганов: "Комиксът е подценявана област на изкуството - смята се за явно популярна. Но чрез неочакваната форма се разказва история, която се говори и възприема много трудно. Авторът бавно е осъзнавал какво е да си син на..
В петък водещият Лъчезар Христов и гостите тази седмица Георги Захариев – основател на Finance Academy, и Алексей Пампоров - социолог от Института по философия и социология при БАН, обобщиха всички теми от седмицата и коментираха в добавка: Държавната администрация и това какво се очаква от тях - бюджет, ефективност; Презастрояването в София..