Виолета Димитрова е от онези хора, които са готови да пренебрегнат собствените си нужди, за да са в полза на някой друг. Създава дори фондация, чиято цел е да подкрепя различни каузи и да вдъхва увереност на десетки, изпаднали в тежка ситуация. Нарича я „Бъдеще за таланти“, но не защото името е благозвучно, а тъй като смело вярва в красотата на бъдещето и таланта на тези, които го градят.
Хората, които правят добро, са много, а броят им с времето се увеличава. Факт, който приятно изненадва както Виолета, така и много други. Мнозина искат да са в полза, но не знаят как. Затова трябва да бъдат възпитани на добротворчество. Нужно е да им се посочи правилният път към взаимопомощта.
Към възвишеност се стремим всички. Важни са волята и желанието за успех, а Виолета притежава и двете и затова успява да насочи енергията си в правилната посока. Тя успява да Помага на мнозина и то успешно. Каузите за нея не са лични. Не го прави, за да заличи собствени липси или да се издигне в очите на другите, а единствено и само да е в помощ на някого, който наистина има нужда от това. На някой непознат.
Заради развитието на социалните мрежи, все по-често до нас достигат не малко апели за помощ или организирани благотворителни мероприятия. Дали заради заливащия ни информационен поток или заради наистина увеличаващия се брой на хора, изненадани неприятно от съдбата, нуждата от чужда помощ и подкрепа расте.„Помагайки на друг, помагаме на себе си“. Така казват всички, припознали дарителството като важен акт. В това вярва и Виолета. Не убеждава никого да реагира като нея. Но се случва, защото ентусиазмът ѝ е заразителен.
За мнозина обратната връзка е важна. Чакат някой да одобри деянието им. Да ги похвали, да им се отблагодари. При Виолета не е така, тя не чака нищо в замяна. Прави го, защото така го усеща, а ако превъзпита още някого да мисли като нея, ще е щастлива.
Без значение е как доброто ще стигне до хората, важното е то просто да бъде сторено. По-бързо и за повече хора.
Мечтите наистина се сбъдват - така започна и така завършва нашият разказ за добрия свят на Виолета. Делата й са доказателство, че когато упоритостта е насочена към добри каузи, тя е продуктивна и води до хубави резултати. Резултати, които ако се превърнат в мечта на още някого, би било добре за всички ни.
Последвайте Радио София и в Instagram. Харесайте и страницата ни във Facebook.
За пръв път чуждестранно китарно дуо се продуцира и издава от българска компания, известна предимно като концертен промоутър. Явор Ганчев е име, което свързваме както с основания преди над 35 години и съществуващ до днес музикален магазин "Дюкян Меломан", така и с концертите от началото на века, неслучайно събрани под името " Джаzz+ ": "Едното начало..
Емил Коралов представя поредното 14-о издание на Фестивала Di Vino Taste: "Очевидно фестивалът е устойчив, българската винена индустрия се развива на все по-високо ниво. Освен този, правим и други фестивали, за да става българското вино по-видимо. Ще бъдат представени всички региони. Бялото вино е класифицирано като елегантно, а районът на..
Салон на музите - няма как да не свързваме фестивала със Светлана Иванова. Пианистка и певица. Завършила в София, после учила във Виена. Живяла в ЮАР и Австрия. Сега е наш гост, който представя предстоящия им спектакъл: "Започваме с "Носорог в банята" от сборника разкази "Ръчен багаж" на журналиста Георги Милков, другата муза е небесната с Росен..
Къде е била ул. "Търговска" - наследник на старата софийска голяма чаршия? Слушаме спомените на Тодор Влайков от влизането му в София. Поглеждаме и книгата "София през вековете" на Александра Монеджикова - особено за софийския безистен. Още за участта за стария "Чохаджийски хан" в спомените на Феликс Каниц и Евлия Челеби. Георги Каназирски-Верин..
Георги Белстойнев, освен самоковски художник, е първият уредник на музея на Димчо Дебелянов в Копривщица. С помощта на уредника на самоковския музей Любомир Николов. Слушаме Елена Белстойнова, дъщеря на художника: "Историята започва от белия (хубавия) Стойне, шивач. Бяга от Самоков в Панагюрище, може би е изработвал дрехите на Бенковски. Синът му..
Чл.-кор. проф. Владко Панайотов и житейската му и научна половинка проф. Маринела Панайотова са женени от 40 години и когато човек ги наблюдава изглеждат като скачени съдове. В студиото на Адресите на любовта присъства само по-силната половинка от семейството, но това пък му даде възможност безконтролно да хвали съпругата си. Специалистът по..
Димитър Ганев представя Game awards - еквивалентът на Оскарите в индустрията на видеоигрите: "Най-хубавото на нас, възрастните геймъри е, че навремето всичко бе на кабел и не можеше да го хвърлиш надалеч. Сега най-номинираната игра не може да се играе с клавиатура. Има връщане и към игрите с история, но и към уменията на геймъра. Модулите..
Разкъсана облачност
Ясно