Франкофонската общност в България е голяма, но същото така е мултикултурна и многоезична. В това се състои нейното богатство и енергия – обясни в ефира на Радио София Валери Дрейк – зам.-съветник по сътрудничеството и културната дейност в посолството на Франция в България и аташе по образователно сътрудничество във Френския институт у нас. - Когато човек е отворен към другите езици, към другите култури, той става по-различен, придобива друг поглед към света. Става по-доброжелателен.
В чужбина определят френския като красив, плавен, гладък, изискан език. Французите се изразяват по друг начин. Още от ХVІІІ век го упрекват в липса на гъвкавост, липса на ритъм, на сложност – ако се сравнява с латинския и гръцкия, разбира се…
Можем да приемем, че френският е мелодичен език. Хубав език е – усмихва се г-жа Дрейк. И допълва, че предизвикателствата на ХХ век са преодолени успешно – от език на дипломатите, до език на поетите парнасисти. А днес френският е език на учените.
Днес имаме 816 партньорства в научно-изследователската област…
И в същото време френският е известен и като езика на любовта.
В България езикът може да се изучи добре и бързо във френски езикови гимназии. Десет от лекторите в тези учебни заведения са от Френския институт и от посолството, уточни Валери Дрейк. Освен това през цялата година Френският институт организира и провежда езикови курсове - от деца, навършили 3 г., до възрастни, от съвсем начинаещи до експертно ниво.
Около 1500 българи следват във Франция, а във висшите училища в България има 10 франкофонски програми, изградени в сътрудничество с френски университети.
Г-жа Дрейк уточни, че на 20 и 21 октомври във Френския институт предстои форум в полза на желаещите да следват във Франция, на 3 ноември форумът се пренася във Варна.
Фестивалът на френското кино ще бъде в рамките на Киномания през ноември т.г.
Чуйте целия разговор с Валери Дрейк.Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Най-старият киносалон в България е “Модерен театър” (известно и като "Цанко Церковски" след 9 септември). Слушаме откъси от рекламен текст за откриването на Кино “Модерен театър”, както и откъси от спомените на Георги Каназирски - Верин за първия кинематограф в София и за първата кръчма, обърната в кино преди създаването на Кино “Модерен театър” в 1908...
Кристина и Михаил Белчеви са заедно от 42 години, а са се разделяли за не повече от четири дни. Животът им е споделена нежност, изпята любов и музика, която докосва струните на душата. И предопределеност свише. Криси чува песента на Лили Иванова “Самота” по текст на Мишо ден преди да се запознаят и си казва „Къде ли са тези сантиментални мъже, които..
„Самотният зрител“ – огледало на обществото ли са новите сериали? Още по темата с Йосиф Аструков , Институт за изследване на изкуствата - БАН: "Темите не са нови, датират още от ТВ - хората са седнали заедно и гледат. Сега всеки се разцепва на малки екрани. Ако гледаш комедия и не ви е смешна, а цялата зала се тресе, и на теб ти става смешно...
Пускането на ИИ “DEEP SEEK” доведе до неочаквани реакции и събития – ЗАЩО? Постига ли се наистина революция с този модел и повдига ли нови въпроси за надпреварата в разработването на технологията? Събеседник по темата ни е д-р Димитър Димитров, част от Института „INSAIT” към СУ „Св. Климент Охридски“: “DEEP SEEK” е модел за разсъждение,..
Графичният роман „Mаус“ на Арт Спигелман излиза за пръв път на български език. Представя ни го неговият преводач - Владимир Полеганов: "Комиксът е подценявана област на изкуството - смята се за явно популярна. Но чрез неочакваната форма се разказва история, която се говори и възприема много трудно. Авторът бавно е осъзнавал какво е да си син на..
В петък водещият Лъчезар Христов и гостите тази седмица Георги Захариев – основател на Finance Academy, и Алексей Пампоров - социолог от Института по философия и социология при БАН, обобщиха всички теми от седмицата и коментираха в добавка: Държавната администрация и това какво се очаква от тях - бюджет, ефективност; Презастрояването в София..