Ще кажете, драги мои, има къде къде по-важни неща от това и в делника ни, и в живота ни като цяло.
Какво пък чак толкова прави киното с нас? Във времето са се произвеждали и се произвеждат страшни бози.
Но като едно от най-ценните колективни изкуства, киното би могло да формира вкус, знание и отношение към света. Нещо като визуален учебник, гид или пък музей на общата ни памет и представи.
Всъщност киното е едно от най-демократичните изкуства - не изисква нищо, освен да седнеш и да гледаш. Независимо от това дали си избрал Аронофски или Авенджърите, филмът ти оказва някакъв художествен ефект. Освен това, за разлика от театъра, при киното мимезисът (подражанието на истинския живот) е много по-пряк и съответно по-достоверен, тоест склонни сме повече да му вярваме. Когато гледаме хубав филм (това е клише, но е вярно), бихме могли да заживеем в този свят.
Също така за хората, които обичат фантастични и нереалистични филми - заедно с този жанр литература, киното ти дава възможност да изживяваш алтернативни реалности, тоест проиграва други възможни вселени, и в подкрепа на това: ето един цитат от статия на медийния учен Маршал Маклуън:
Изкуството е предварителна известителна система, която ни показва в аванс бъдещия напредък и ни позволява да се подготвим за това да се справяме с него… Изкуството като радар за средата приема функцията на необходима тренировка на възприятията.
Тоест чрез футуристичните филми се подготвяме за бъдещото и те омекотяват удара му.
Няма как с думи прости да обясним това, което се формира от братя Люмиер до ден днешен.
Мога обаче с огромно удоволствие да ви разкажа за последните ми дни, прекарани по киномански, благодарение на 33-тото издание на Киномания.
Сега филми се гледат по много и различни начини, на стрийминг платформи, свалени нелегално от торенти, пуснати на лаптопа за разтуха след дългия работен ден, или пък все още по телевизора… Но може би това, което най-силно допринася за киноманията е преживяването в киносалона. И не толкова заради широкия екран, колкото заради опита ни да съсредоточим върху едно конкретно нещо (а в днешно време това вече е адски трудно) и да съпреживяваме в компанията на други непознати хора. Стига, разбира се, някой да не ти хрупа зад гърба и да посръбва звучно през сламка безалкохолно, хрускайки ледчета.
Фестивалният кино живот е невероятна двигателна сила, гониш прожекции от салон в салон, или пък потъваш от една в друга и се наелектризираш с емоции.
Та, това се случи с мен тази седмица, като бих искала да ви споделя за два изгледани филма, италианския „Магични нощи“ и френския „Вълчият зов“. И двата филма говорят за някакъв вид упадък в различни мащаби.
Първият на маестро Паоло Вирдзи е бляскаво съчетание между мистерия и сатира на знаменитата италианска киноиндустрия. Действието е ситуирано през 90-те години, когато краят на златната епоха на италианското кино е осезаем, случващ се пред очите на участниците в него, както и на идните поколения. Никой не може да спре този крах, дори трима ентусиазирани по различен начин лауреати на награда за сценарий. Защото корабът вече потъва, а дали те ще се спасят, след като вече са се качили на палубата, също остава като въпрос…
Като споменах възможно потапяне и удавяне, веднага се обръщам към френското заглавие на режисьора Антонен Бодри. Филмът започва със следната мисъл на Аристотел: „Има три вида хора, живите, мъртвите и тези в морето.“
Военните филми аз лично ги възприемам най-трудно, защото крият потенциал за излишен патос и предвидимост в сюжетните развръзки, или ще оцелеят невеличаво, или ще погинат величаво…
Но тук с „Вълчият зов“ нещата стоят по различен начин, защото филмът си остава предимно човешки. Както и когато да настъпи Апокалипсисът, ние ще се искаме да останем с нашите човешки мисли, чувства и настройки. Най-вече с изграденото помежду ни доверие, което ни сплотява, ако ще целият свят да е бомбардиран от насилие и агресия.
Ех, а е едва петък, драги мои, настъпват събота и неделя, когато аз ще продължа да киноманствам.
P.S. Посвещавам този скромен текст на най-големия киноман, когото имахме сред нас, Георги Ангелов. Научете повече за наградата на негово име тук.
На територията на Столичната община съществува изградена мрежа от 188 читалища, по данни на публичния регистър на народните читалища. Те разполагат с материална база, но в по-голямата си част сградният фонд е остарял и се нуждае от по-голям обем инвестиции за отстраняване на възникнали във времето проблеми, прилагане на мерки за енергийна..
Остава малко повече от седмица до крайния срок за включване в петиция, с която граждани от ЕС целят да бъдат променени регламенти, засягащи именно правата им на потребители. В момента кампанията има над 1,4 млн. подписа, което е повече е необходимото, но въпреки това битката не е приключила. Инициативата “Спрете унищожаването на игрите“ се опитва..
Лилия Илиева е магистър по Българска филология и журналистика, преводач на интересни книги и самата тя автор на книгата “Заведи ме в теб“ , която представи при гостуването си в предаването “Добър вечер, София“. "Поводът, по който ми хрумна да събера 33 интервюта с известни български мъже, беше един мой разговор с френския писател..
Пет години след 2020 г. се вижда събуждащата се протестна енергия, която обаче не е толкова разгъната както преди пет години. Това се случва на фона на управление, което дойде след поредица от служебни правителства, но също е съмнително колко е стабилно. “Само за тези, които не познават механизмите и скритите капани на управлението, е изненада, че..
Администрацията на кмета Васил Терзиев иска от Столичния общински съвет да одобри проект за изменение на подробен устройствен план (ПУП), който отключва довършването на бул. “Тодор Каблешков“ и е ключов участък от Третия градски ринг на София, съобщават от пресцентъра на Столичната община. “Ако Общинският съвет вземе решение и подкрепи нашето..
Изключително археологическо откритие беше направено в крепостта Кокалянски Урвич край София – триъгълна каменна кула, датирана от края на II век. Разкритието е на младите археолози д-р Филип Петрунов и Виолина Кирякова в последните дни от археологическите проучвания, финансирани от Столичната община по програма "Култура". Откритието..
Лятото в града може да бъде истинска сцена – особено когато музиката идва при теб. RockSchool отново събира китари, цигулки, пиана, барабани, усмивки, страхотни преподаватели и екип и тръгва по парковете на София. И да – събитията са отворени за всеки. "Основаната идея на проекта в началото, в неговия генезис, беше да скъси тази културна..