Симфониите във видеоигрите

За милиони хора от 90-те насам видеоигрите са начин да открият нови любими групи или да се потопят в различни музикални жанрове. И понеже това се случва, докато играят играта, която обичат, те развиват силна емоционална привързаност към нейния саундтрак. Ето и нашето ръководство за най-добрите саундтракове на видео игри:

The Last of Us (2013)

Едно от нещата, което ни прави впечатление в играта е именно зашеметяващата музика. Композиторът на основната тема  се казва Густаво Сантуалала и е преминал през много интересен процес на звукоизвличане на най-различни немузикални инструменти, за да успее толкова умело да улови и капсулира атмосферата на играта. Музиката носи в себе си много самота, тъга, но и упоритост, целеустременост и надежда.

Halo (2001)

Всеки геймър ще разпознае внушителния хор, който звучи в началото на основната тема на Halo. Произведението е на Мартин О‘Донъл, който коментира в интервю:

"Решихме да направим саундтрака към играта голям и вълнуващ, в необикновена комбинация с класически оркестър, за да му придадем тежест и присъствие".

Освен това целта им е била да звучи доста антично, което смятаме, че са постигнали перфектно. Играта печели много награди за музиката, както и за най-оригинален саундтрак към видеоигра през 2001 г.

Doom (1993)

Връщаме се малко назад, през 93-та, когато излиза една от най-големите класики в шутър игрите - Doom. През 2016-та излиза и нова версия на играта, с нов микс на саундтрака, но оригиналът е това, което ви препоръчваме да чуете. Вече повече от 20 години, хората продължават да правят кавъри и различни версии на тази песен, защото тя се смята за една от емблемите на гейминга от 90-те. Композиторът Боби (Робърт) Принс едва ли си е представял, че музиката му ще пожъне такъв огромен успех. Казват, че той се е отделял от целия екип, за да чете "Библията на Doom" - книга с много подробности за света на Doom, за да създаде музиката за играта. Тя отразява тогавашния метал и хард-рок жанр и определено е запомняща се.

Assasin's Creed II (2009)

Лайтмотивът от Ezio's Family на композитора Джаспър Кид присъства и в много други произведения от поредицата Assasin's creed, но във втората част той блести най-силно. Мелодията е много красива, кара те да настръхваш всеки път, когато я чуеш. Jasper Kyd дори печели награда за "най-добра музика за игра" през 2009г. Интересен факт, от който можем да бъдем много горди е, че в една от поредиците - Assassin's Creed: Rogue имаме български композитор - Елица Александрова.

Mirror's Edge (2008)

Главният герой в историята е една жена, която се придвижва по покривите на сградите с паркур движения. Сюжетът обаче не е толкова важен, защото играта те грабва с визията и механиките си. Развива се в близкото бъдеще, където всичко е направено от стъкло и не можем да обясним как точно, в песента от саундтрака Still Alive композиторът Лиса Мисковски е съумяла да пресъздаде точно това усещане - за бъдещето в свят, направен само от стъкло. Това е и единствената песен в нашата класация.

Uncharted4: A Thief's End (2016)

Музиката в първите три части на играта създава Грег Едмънсън, но саундтракът от четвъртата част от поредицата - Uncharted 4: A Thief's End е написан от Хенри Джакман. Той запазва главната тема, създадена от Edmonson, като разгръща по нов начин музикалната картина. Саундтракът събужда приключенското в играчите и пасва брилянтно на характера на главния персонаж - Нейтън Дрейк. Неговата музика звучи и във филми като "Карибски Пирати", "Батман", "Кунг Фу Панда" и други, а първият му пробив в гейминг индустрията е точно с тази игра. Несъмнено си личи и влиянието на Ханс Цимър, който е един от менторите на Джакман.

Detroit Become Human (2018)

Сюжетните линии в играта са три и всяка от тях има различна музика. Това, което ни впечатлява най-много, е челото в композицията на андроида Кара. Музиката е на челиста Филип Шепърд. Той разказва, че дълго време е изучавал нейния персонаж, за да може да пресъздаде емоциите, през които тя преминава в цялото й приключение. Музиката се вплита драматично в историята на Кара, която се превръща повече в човек, от колкото сме ние самите.