Дневникът на една софиянка: Думите дават суперсилата за вечната машина на времето

Пенчо бре, чети!
Пенчо не чете.
Пенчо, работи!
Пенчо пак не ще

Здравейте, драги мои, петък е и на всички вече ни се лежи активно. Независимо, дали сме ученици или си работим, когато мързелът е наш Бог, ние му се подчиняваме напълно и спазваме всичките му повели и заповеди. Като една от най-важните е: Не мърдай… от дивана!

Давам тон на Дневника със стихотворението на Петко Славейков, което той посвещава на своя син Пенчо. Уточнявам, понеже наскоро прочетох някъде из мрежата как един потребител се чуди защо Славейков го наричат ту Петко, ту Пенчо… И кое аджеба е вярното?

Всъщност споменавам това мило стихотворение от баща за син, защото в крайна сметка и през 1888-а учениците, видиш ли, ги е мързяло и то много. Така че да не ми минават с оправданието за днешните млади хора, на които не им се четат сложнотии и поради тази причина се налага да им осъвременим мъчителното „Под игото“.

Уви, драги мои, с опростяване рядко се провокира желание, а по-скоро това води до още по-голямо: Все ми е тая.

Знаете вече фактите: 6000 думи в романа са заменени с други по-разбираеми за по-малките читатели. За да си го представите по-ясно, ето така са го направили:

Прословутата вече фраза на чорбаджи Марко: "Пийте бре, маскари!" е преведена така:

"Пийте бре, ПАЛАВНИЦИ!"

Скандалът доста дълго време се вие в социалните (и не само) медии, така че няма с какво толкова да ви изненадам.

Просто искам да ви споделя, че винаги ще има много и различни адаптации на текстове. Особено, когато езикът е вече формално изменен. Да речем произведението е написано на средновисок немски или пък съвършената мерена реч на Шекспир.

Което дори не е случаят на „Под игото“, а една камара турцизми и архаични български думи. Всъщност Вазовото произведение е един сложен роман, изпълнен с история, любов, ужаси, комични и трагични елементи, понякога трудно понятни за децата. Но този текст носи духа на времето, а то се разкрива през героите и думите. Това че редакторите на въпросното ново издание замениха тези думи - отнема със сигурност от автентичната атмосфера, но всъщност тази подмяна изобщо не помага да задълбочим собствения си анализ върху произведението.

Какви ги нищят въпросните маскари…

Затова е необходимо усилие да се влезе в диалог с учениците, да се разсъждава върху съдържанието, дори всеки да си направи собствена карта върху произведението. Няма литературен текст, който в диалог да не бъде разплетен!

Казвам го от времето когато бях в 9-ти клас и изучавахме Гьоте на немски език. Страх, ужас и тотално неразбиране на материята, докато не го разчепкахме дружно този въпросен „Горски цар“.

Ако някое дете е попаднало на Дневника сега, на което му се налага да чете разни неща по задължение, бих искала да кажа следното:

Знай, приятелю, че с четеното на сложни и неразбираеми неща трупаш нещо като суперсила, но не бива да спираш да питаш, учителя, приятелите, родителите, съучениците, затова, което не разбираш. Литературата е машина на времето, би могла да те отведе навсякъде, стига да си готов на това пътешествие.

А ти си готов, нали?